— До утре, доцент Ъндед!
Те си стиснаха ръцете, след което Сивиръс Снейп бързо се обърна и се скри в сянката.
Двете жени вървяха известно време мълчаливо, накрая професор Макгонагъл възкликна:
— Интересно, защо доцент? Никога не сме имали доцент в Хогуортс.
— Професоре, това не е съвсем така. В „История на Хогуортс“ пише, че три поколения след Роуина Рейвънклоу е имало преподавател по вълшебство с титла доцент, който дори е ръководил дома за няколко години. С професор Дъмбълдор решихме, че тази неамбициозна титла би могла да обърне късмета на длъжността ми. Обсъдихме го още лятото, когато директорът прегледа кандидатурата ми.
— Да, разбирам. Аз също трябваше да произнеса мнение по въпроса, но тогава бях заета с лични въпроси и оставих професор Дъмбълдор да се оправя сам. Смятам, че е постъпил добре. — Професор Макгонагъл изгледа одобрително Джейн — А, ето че стигнахме. Това е вратата на дома ви.
Двете жени си пожелаха лека нощ и Джейн бързо влезе в стаята си. Внезапно почувствала умора, тя се отказа да разопакова куфарите си, остави учебниците на бюрото, преоблече се в нощница и си легна. В широкото легло с балдахин вече имаше нещо. Котката Мъри, която се беше разположила там, се размърда недоволно, избутана от стопанката си. Собственичката ѝ се протегна да я погали в знак на извинение и скоро тя замърка като включен вентилатор.
Щом отношенията с котката бяха оправени, Джейн побърза да се намести удобно, свали очилата си и ги остави на нощното шкафче при вълшебната си пръчка. Преди да заспи, тя се отдаде на размишления за изминалия ден — много се радваше, че е успяла да се запознае с двама професори още в самото начало на престоя си. Със странния професор Снейп и дружелюбната професор Макгонагъл наоколо, в Хогуортс май никак нямаше да ѝ е скучно. Днес беше създала доста грижи на горкия професор Снейп — най-напред го засипа с книги, после пък припадна в краката му и той трябваше да я свестява. За капак се беше показала и особнячка. Засмя се тихичко, когато си представи как е изглеждала физиономията на професора, когато се свлече пред него. Ще трябва утре да му се извини за създаденото безпокойство, може би даже ще му направи сладки, само да разбере къде е кухнята тук.
„И двамата професори изглеждат толкова сериозни“, рече си Джейн с възхищение, „А не като моите глупаци.“ Размърда се трескаво, за да пропъди един внезапно връхлетял я спомен и погали Мъри. След като се повъртя още малко в леглото, накрая успя да се успокои и скоро заспа дълбоко.
Следващия ден доцент Ъндед прекара предимно в стаята си. След като се върна от закуска, където успя да се види с професор Флитуик, любимият ѝ преподавател от времето, когато беше ученичка в Хогуортс, и да се извини още веднъж на професор Снейп за вчерашното безпокойство, тя се затвори в кабинета си и се зае да разучава различните книги и учебници, по които щеше да преподава тази година.
„Много интересно, Джейни“, помисли си тя, докато прелистваше дебел том с кожена подвързия „как ли щеше да реагираш, ако някой ти беше казал преди пет години, че ще преподаваш защита срещу Черните изкуства?!“
Тъй като беше пропуснала обяда, в късния следобед Джейн вече чакаше с нетърпение вечерята. Половин час преди уреченото време тя заряза всички книги на бюрото си и започна да обикаля разсеяно из стаята. Мъри я наблюдаваше с едното око, докато се преструваше, че спи. Хубава котка беше Мъри — имаше дълга бяла козина, покрита с черни и оранжеви петна. Беше потомка на фамилния род котки, който леля ѝ отглеждаше и Джейн наистина я харесваше. Освен това животинката беше доста интелигентна и беше приятна компания в самотните зимни нощи.
— Е, Мъри, аз ще тръгвам — каза ѝ Джейн, след като се преоблече в официалната си лилава мантия. — Ще ти отмъкна малко риба, ако не забравя.
Котката мълчаливо се протегна върху леглото, като закачи с лапичката си една от завесите, след което се сви на кравайче и продължи да спи. Стопанката ѝ я погали по козината и излезе от стаята. Забърза надолу по стълбището, за да пристигне съвсем навреме за разпределителната церемония.
— Изпуснах ли нещо? — попита тя седналия до нея професор Снейп.
— Не, Минерва тъкмо ги доведе.
— Чудесно — зарадва се Джейн и се настани на мястото си. Макар че нямаше никакви познати или близки роднини сред първокурсниците, наблюдаваше с любопитство новите ученици. Мъниците изглеждаха доста уплашени, като че всеки момент от най-близкия ъгъл щеше да изскочи някое чудовище. Джейн преброи тринайсет ученици, които бяха разпределени в Рейвънклоу тази година.