Когато се приближи до масата на Рейвънклоу, учениците започнаха да си шушукат възбудено.
— Нима имаме нов ръководител? — чудеше се едно русокосо момче.
— Че Флитуик си е тук, за какво ни е нов?
Джейн се приближи до тях и като се направи, че не ги чува, започна да раздава програмите. Когато най-сетне се върна на Височайшата маса, в ръцете ѝ бяха останали само два пергамента със заглавия „доцент Ъндед“ и „професор Флитуик“. Тъй като другите учители се бяха увлекли в разговор за бунта на таласъмите и село Хогсмийд, тя мълчаливо седна на мястото си и подаде единия на учителя по вълшебство. Докато разсеяно разглеждаше програмата си, слушайки разговора, изведнъж пред очите ѝ попадна квадратче с надпис „Вторник, първи час: шести курс, Рейвънклоу“. Че това беше след няколко минути! Дори можеше часът вече да е започнал, помисли си тя и се изправи на крака, но след като се огледа наоколо и установи, че никой още не е напуснал Голямата зала, с облекчение си каза, че сигурно има още малко време. И наистина, минаха поне няколко минути, преди една от преподавателките, професор Спраут, да се отправи на занятие.
— Е, колеги, аз трябва да тръгвам — каза тя и напусна масата.
— Ще се видим на обяд, Помона! — отвърнаха ѝ няколко от учителите, след което продължиха дискусията. Ъндед припряно приглади одеждите си с ръце и след като хвърли поглед на джобния си часовник, също стана от мястото си. Главата ѝ вече се беше избистрила. Хогуортското кафе със сигурност правеше чудеса, с интерес установи тя.
— Накъде, Джейн? — попита професор Снейп, внезапно забравил за разговора си със седящия от другата ѝ страна професор Флитуик. На мястото до него някаква дребничка преподавателка тъкмо дояждаше порцията си с пържена риба.
— Влизам в час след петнайсет минути. До после! — отвърна му доцент Ъндед и припряно излезе от Голямата зала. По пътя изпревари няколко ученика, които явно също отиваха на занятие и се насочи право към преподавателската тоалетна. Внезапно я беше обзело вълнение заради предстоящия час и Джейн си даде сметка, че не може да отиде в кабинета си, преди да се успокои достатъчно. И тъй като времето ѝ беше изключително ограничено, нямаше какво друго да направи, освен да свали с една ръка очилата си, а с другата обилно да наплиска лицето си с вода.
„Успокой се, Джейни“, помисли си тя, „не е нищо по-различно от концерт“. Възвърнала донякъде самообладанието си, Ъндед се изправи в целия си сто и шейсет сантиметров ръст пред умивалника и се погледна в огледалото. „Истински таласъм“, каза си тя наполовина ужасена, наполовина развеселена, „няма защо да се чудиш, че професор Снейп така се уплаши вчера. Аз също бих се постреснала, ако не се познавахме твърде добре от поне трийсет години“. Отражението ѝ намигна весело, а Джейн притеснено започна да заглажда стърчащата си във всички посоки коса с вода.
След като приключи и с това, тя погледна към часовника си и бързо осъзна, че е на път да закъснее за часа. Излезе от тоалетната и като се увери, че няма никой друг в коридора, запретна полите на мантията си и се затича към стълбището.
Глава втора
Ученици и учители
Изправена до катедрата в кабинета по защита срещу Черните изкуства, който се намираше на първия етаж на замъка, Джейн усещаше поне двайсет любопитни погледа върху себе си. „Така, успокой се и почни да говориш“, помисли си тя. И за нейно учудване, точно това и направи дори след по-малко от минута.
— Здравейте, ученици — изрече спокойно и леко се усмихна. — Аз съм доцент Джейн Ъндед и ще ви преподавам тази година по предмета защита срещу Черните изкуства.
Махна с магическата си пръчка по посока на малката купчинка натрошени тебешири, оставени на бюрото и едно парченце се устреми към дъската. След като написа „доцент Дж. Ъндед“, тебеширът остана да виси неподвижно във въздуха, което направи сериозно впечатление на аудиторията. Учителката бързо усмири вълненията, като потропа по бюрото с пръчката си и продължи да говори:
— Вие започвате шестата година от обучението си и всяка година сте имали честта да учите при различен преподавател. Погледнах резултатите ви от СОВА и бих казала, че са задоволителни, ако не бяхте от Рейвънклоу.
Всъщност Джейн беше много разочарована от резултатите им, неподобаващи дори за дом Хафълпаф, но предпочете да не го казва на всеослушание. Може би вината не беше само тяхна.
— Макар и разнородни, предполагам сте получили много полезни знания през тези пет години. И тъй като бях информирана от колегите, че сте любители на магическите дуели, предлагам двама от вас да дойдат пред катедрата и да демонстрират какво са научили. Моля желаещите да вдигнат ръка, а аз ще посочвам.