Джейн огледа внимателно внезапно притихналата стая, но не забеляза нито една вдигната ръка. Докато се чудеше какво да прави при тази отчайваща липса на инициатива, забеляза едно момиче с вързана на опашка руса коса, седящо в дъното на стаята, което колебливо устреми ръката си към тавана.
— Много добре, госпожице…
— Лили Смит — каза бързо момичето.
— Очевидно ще трябва да се дуелирате с мен, освен ако някой от останалите не изяви желание — Ъндед хвърли кратък поглед към учениците, докато потропваше с пръчката по показалеца си. — Не? Е, добре тогава. Обещавам да не хапя.
Класът се разсмя, а групичка момичета, седнали в далечния край на стаята, започнаха оживено да обсъждат нещо.
— Моля, дами! — заканително рече преподавателката. — За тази цел си има междучасия, доколкото помня.
„Снейп номер две“, изсъска тихо едно от момичетата, но Джейн я чу много добре. Какво ли беше направил професор Снейп, за да заслужи подобна репутация? Съвсем не ѝ изглеждаше лош. След като всички млъкнаха, Джейн обърна поглед към малката Лили Смит, която нервно въртеше пръчката си и от нея към дъската прескачаха сноп цветни искри. Отправи ѝ кратка усмивка и обяви правилата с висок глас:
— Можеш да използваш всички магии, за които се досетиш. Само внимавай да не подпалим нещо. От своя страна, аз ще се ограничавам предимно в материала от миналата и по-миналата година, взет по защита срещу Черните изкуства и вълшебство. Готова ли си?
Момичето кимна. Джейн ѝ се поклони леко над върха на пръчката си, Лили направи същото. Джейн високо преброи до три. Дуелът беше започнал.
Няколко секунди двете се гледаха преценяващо. После преподавателката реши да атакува с просто заклинание и като насочи пръчката си към момичето, произнесе високо и отчетливо:
— Експелиармус!
— Протего! — моментално ѝ отговори Лили и летящия към нея сноп светлина мигом изчезна. — Инкита Инфламаре!
Джейн реши, че предупреждението за подпалването очевидно не само не е изпълнило предназначението си, ами дори е дало идея на момичето с какво да я атакува. Поне Лили беше изобретателна.
— Агуаменти! — извика Джейн и спря огненото кълбо, преди да е опърлило завесите и да се наложи да строява целия клас да ги гасят. За нещастие на Лили обаче водната струя се оказа толкова силна, че стигна почти до нея.
— Импервиус! — извика момичето, малко преди да го облее. — Муфлиато!
Ставаше все по-интересно.
— Протего — спокойно изрече Джейн и отби сивкавия лъч. — Инкацерус!
След като и въжетата бяха отблъснати, Джейн реши да атакува с нещо още по-просто. Знаеше, че много хора се издънват точно на елементарните заклинания и реши да изпрати на Лили:
— Риктосемпра!
— Интерзия! — Пред момичето бързо се появи малък щит, който спря заклинанието, но Джейн вече беше готова със следващото:
— Лумос Солем!
— Нокс! — бързо изрече Лили. Джейн се усмихна — това момиче все повече ѝ харесваше.
— Алкохоликус! — извика Джейн. Няма само тя да е пияна, я. Всъщност, вече не беше, но снощните изпълнения ѝ бяха дали тази идея. Няколко деца се засмяха, а Лили побърза да каже противодействащата. Някои от учениците така се въодушевиха, че станаха от чиновете си и се наредиха покрай катедрата да наблюдават.
— Конфундус! — Беше следващата магия на Лили. Джейн бързо я отби и изстреля нова:
— Мобиликорпус! — Момичето очевидно не я помнеше и се издигна няколко метра над пода, но все още стискаше пръчката си в ръка.
— Патрификус тоталус! — На Джейн ѝ отне доста усилия да отблъсне магията, но бързо изпрати нова:
— Берект! — извика тя.
Поразена от синия лъч светлина, изненаданата Лили изтърва пръчката си, която падна на земята и започна да хвърля многобройни копия в най-различни посоки.
— Е, аз се предавам — рече тъжно тя, като наблюдаваше поне десетте магически пръчки на земята, досущ еднакви с нейната.
— Не се притеснявайте, госпожице Смит — окуражи я Джейн, докато меко я спускаше долу. — Повечето хора трудно се справят с това заклинание.
Лили Смит наистина беше очарователна, реши доцент Ъндед, докато я наблюдаваше как изтърсва одеждите си с вече единствената си магическата пръчка. Беше проявила завидно майсторство в дуелирането, особено като се имаше предвид, че едва ли беше навършила шестнайсет години. Ако и останалите ученици бяха като нея, за Джейн преподаването щеше да се сведе до това да им показва магиите веднъж и след това да мързелува зад бюрото си, докато учениците ги усвояват. Жалко, че в истинския живот не ставаше така. Най-вероятно щяха да са забравили почти всичко.