— Вашите тайни агенти се оказаха прави. Вече работим в полза на каузата. Предполагам, че колкото по-дълго успея да задържа положението, толкова по-безопасно ще бъде за Великата херцогиня. Във всеки случай трябва да й дадем време да се върне безопасно в Лондон.
Надвисналата опасност приповдигна настроението на Джейн. Тя не беше възхитена от вероятността да бъде хвърлена бомба към колата, но този вид приключения допадаха на жаждата й за развлечения.
Внезапно колата рязко спря, а спирачките изскърцаха. Един мъж скочи на стъпалото. В ръката му имаше револвер.
— Горе ръцете! — изръмжа той.
Принцеса Попоренски бързо ги вдигна, но Джейн само го погледна надменно и продължи да държи ръце в скута си. Обърна се към спътничката си и на френски каза:
— Попитайте го какво означава това безобразие.
Но преди последната да има време да си отвори устата, мъжът се намеси. Изсипа порой от думи на някакъв чужд език.
Джейн нищо не разбра и просто сви рамене, без да каже нищо. Шофьорът беше станал от мястото си и се присъедини към другия мъж. Захили се и попита:
— Знатната дама би ли желала да слезе?
Повдигайки отново цветята към лицето си, Джейн излезе от колата. Принцеса Попоренски я последва.
— Знатната дама би ли дошла насам?
Джейн не обърна внимание на неговото подигравателно, арогантно поведение и доброволно тръгна към ниска къща, разположена на около сто ярда3 от мястото, където беше спряла колата. Пътят беше задънен и свършваше при портата, а от там до тази очевидно изоставена сграда водеше алея.
Нападателят, все още размахвайки пистолета си, вървеше непосредствено зад двете жени. Когато се качваха по стълбите, той бързо мина покрай тях и рязко отвори една врата в ляво. Стаята беше празна. В нея очевидно специално бяха поставени маса и два стола.
Джейн влезе и седна. Анна Михайловна я последва. Мъжът затръшна вратата и завъртя ключа.
Джейн отиде до прозореца и погледна навън.
— Бих могла, разбира се, да скоча навън — отбеляза тя, — но няма да стигна далече. Не, за сега просто ще трябва да стоим тук и да се опитаме да се възползваме от ситуацията. Чудя се дали ще ни донесат нещо за ядене.
Около половин час по-късно получи отговор на въпроса си.
Донесоха голяма паница супа, от която излизаше пара и я поставиха на масата пред нея. Също и две парчета сух хляб.
— Очевидно не предвиждат никакъв лукс за аристократите. Вие ли ще започнете или аз? — попита весело Джейн, когато отново затвориха и заключиха вратата.
Принцеса Попоренски с ужас отхвърли самата идея за храна.
— Как бих могла да ям? Кой знае на какви опасности е изложена господарката ми.
— При нея всичко е наред. Тревожа се за себе си. Знаете, че тези хора съвсем няма да са доволни, когато разберат, че са заловили не когото трябва. Всъщност биха могли да се държат много неприятно. Ще се правя на надменна Велика херцогиня колкото мога по-дълго и ще избягам, ако се появи възможност — заключи Джейн.
Принцеса Попоренски не отговори.
Джейн беше гладна и изяде цялата супа. Тя имаше особен вкус, но беше гореща и апетитна.
След това почувства, че много й се спи. Принцеса Попоренски изглежда тихо плачеше. Момичето се намести на стола по възможно най-удобния начин и отпусна глава.
Заспа.
Джейн се стресна и събуди. Струваше й се, че е спала много дълго. Главата й тежеше и се чувстваше зле. Тогава видя нещо, което я накара веднага да се разсъни напълно.
Беше облечена в огненочервената рокля от марокен.
Стана и се огледа наоколо. Да, все още се намираше в стаята на празната къща. Всичко бе точно както преди да заспи, с изключение на две неща. Първо — принцеса Попоренски вече не седеше на другия стол и второ — необяснимата промяна в собственото й облекло.
— Не може да съм сънувала — каза си на глас тя. — Защото, ако бях сънувала, нямаше да съм тук.
Погледна към прозореца и отбеляза друг съществен факт. Когато заспа, през прозореца влизаше слънчева светлина. Сега къщата хвърляше отчетлива сянка на огрения от слънцето път.
„Къщата гледа на запад — помисли си тя. — Беше следобед, когато заспах. Следователно сега трябва да е следващата сутрин. Значи в супата е имало приспивателно. Следователно… О, Боже! Всичко изглежда някаква лудост!“
Стана и отиде до врата, която се оказа отключена. Разгледа къщата. Беше тиха и празна.
Джейн постави ръка върху болящата я глава и се опита да мисли.
После видя един скъсан вестник, търкалящ се до предната врата. Имаше големи заглавия, които привлякоха погледа й. Прочете: