На витрината вместо колбаси и буркани с мармалад били изложени тетрадки, кутии с бои и шишета мастило.
"Това сигурно са „другите продукти“ — помислил си Джелсомино и влязъл в магазина.
— Добър вечер! — тържествено го посрещнал търговецът.
„Право да си кажа — разсъждавал Джелсомино, — още не съм чул да бие обяд, но хайде, няма да правя въпрос.“
И пак с тих глас, макар и твърде силен за нормалните човешки уши, запитал:
— Имате ли хляб?
— Имаме, разбира се, драги господине. Колко желаете? Едно шише или две? Червен или чер?
— Чер не, разбира се! — отговорил Джелсомино. — При това наистина ли го продавате в шишета?
Търговецът прихнал да се смее.
— А как искате да го продаваме? Може би при вас го режат на филии? Гледайте, гледайте какъв хубав хляб имаме!
И докато разговаряли, той му показал цяла етажерка, върху която, подредени по-добре от батальон войници, стоели стотици разноцветни шишета мастило. В магазина изобщо не се виждала и следа от хранителни продукти: нито парченце сирене, нито троха хляб.
„Този дали не е луд! — помислил си Джелсомино. — По-добре ще бъде да не споря с него.“
— Действително чудесен хляб — казал той, като посочил едно шише с червено мастило, най-вече за да чуе какво ще му отговори търговецът.
— Нали? — рекъл той, засиял от удоволствие, че хвалят стоката му. — Това е най-хубавият зелен хляб, който някога изобщо е пускан на пазара.
— Зелен ли?
— Разбира се! Извинете, но може би вие не виждате добре?
Джелсомино бил напълно сигурен, че вижда шише с червено мастило и вече търсел някакво извинение, за да излезе от магазина и да отиде при друг, по-малко луд търговец. Тогава неочаквано му хрумнала една идея.
— Вижте какво — казал той, — хляб ще дойда да купя по-късно. А сега бихте ли могли да ми посочите магазин, където мога да купя мастило, и то хубаво?
— Разбира се — отговорил търговецът и на лицето му отново разцъфтяла широка усмивка, — ето там отсреща е най-известната книжарница в града.
На отсрещната витрина били изложени най-различни видове хляб и тестени произведения: спагети, макарони, планини от различни видове сирене, купища колбаси.
„Точно както си и мислех — казал си Джелсомино. — Онзи търговец е направо луд и нарича хляба мастило, а мастилото — хляб. Тук картината е по-успокоителна.“
Джелсомино влязъл в магазина и поискал половин килограм хляб.
— Хляб ли? — побързал да отговори услужливият продавач. — Вие очевидно сте сгрешили! Хляб се продава хей там отсреща. Както виждате, ние продаваме само книжарски стоки.
И с широко разперени ръце той показал всички неща за ядене, които изпълвали магазина.
„Разбрах — заключил в себе си Джелсомино. — В тази страна трябва да говориш обратното на това, което мислиш. Ако наричаш хляба хляб, не те разбират.“
— Дайте ми половин килограм мастило! — казал той. Продавачът му отмерил половин килограм хляб и му го подал опакован, както е редът.
— Искам малко и от онова — добавил Джелсомино, посочвайки към една пита пармско сирене, без обаче да рискува да го назове.
— Ах, малко гума за триене, нали? — запитал продавачът. — Да, веднага ще ви премеря.
Той отрязал хубаво парче от сиренето, претеглил го и го опаковал в хартия.
Джелсомино си отдъхнал и подал намерената малко преди това сребърна монета.
Продавачът я взел и в продължение на няколко минути я изследвал най-старателно. Хвърлял я няколко пъти върху тезгяха, за да чуе звъна й, разглеждал я с лупа, опитвал я дори със зъби и най-сетне я върнал на Джелсомино, като отсъдил студено:
— Много съжалявам, младежо, но твоята монета е истинска.
— Слава богу! — усмихнал се Джелсомино доволен.
— Какво ти слава богу! Казвам ти, че тази монета е истинска и не мога да я приема. Дай ми тук стоката и си заминавай! Имаш късмет, че не ми се ще да излизам навън и да викам полиция. Знаеш ли какво е наказанието за разпространение на истински монети? Затвор!
— Но аз…
— Не викай толкова, аз не съм глух! Отивай си и като се върнеш с фалшива монета, стоката ще бъде твоя. Дори няма да разопаковам пакета. Ето, оставям го тук настрана, виждаш ли? Хайде, лека нощ!
Джелсомино сложил юмрук на устата си, за да не извика. Докато изминавал малкото разстояние, което деляло тезгяха от вратата, между Джелсомино и неговия глас се развил следният диалог:
Гласът: Искаш ли да изпусна едно „ах“ и витрината да стане на сол?
Джелсомино: Недей, моля ти се! Едва съм пристигнал в тази страна и без това всичко ми върви накриво.