Султанът погледна лукаво дъщеря си.
– Джем е златна мина. Няма да го дам без добра печалба.
– Един милион дуката е добра цена.
– Така ли мислиш? – смигна ѝ султанът. – Той е син на Мехмед Завоевателя, султана, който унищожи Източната Римска империя. Всеки би искал да го има при себе си. Но трябва да го накараме да воюва. Това ще повиши цената му.
– Ами ако загине?
Султанът сякаш не чу дъщеря си.
– Кралят на франките го иска. Родоските рицари – също. Както и неаполитанският крал. Смятат ме за глупак. И тримата искат после да го препродадат на папата на много по-висока цена.
Каитбай стана от кушетката. Приближи се към дъщеря си.
– Ако Джем умре, и двамата с него ще загубим. Той – живота си, а аз – златната си мина.
Обърна се и пое към вратата в дъното на нишата.
– Но първо трябва да го накараме да воюва. Ще остави тук майка си и бременната си жена, а самият той ще се върне в Анадола начело на голяма войска.
Когато достигна вратата, султанът хвърли бърз поглед към дъщеря си.
– Ще вземе със себе си трите момичета, които съм му приготвил, и убийцата на кобри. Тя няма да издържи да стои без него тук.
40
Джем наблюдаваше безкрайната синя шир от най-високата кула. Морето бе бурно. Вълните се разбиваха в основите на крепостта със силен плясък.
Днес бе деветият ден, откакто пристигна в Халикарнас. Още сутринта се качи на кулата, измъчван от жегата и неизвестността. Сега се взираше в хоризонта.
Тук щеше да настъпи краят му.
Или да започне ново начало.
Вече девет дни очакваше появата на кораба.
Опитваше се да отгатне откъде ще се зададе.
Рицарят Демистокъл бе казал, че най-вероятно плавателният съд ще се появи от югозапад. "Но не можем да сме сигурни – бе добавил мъжът. – Ако излезе буря или морето е неспокойно, капитанът ще бъде принуден да заходи от юг или запад. Всичко зависи от морето и вятъра."
Така или иначе животът на Джем бе като подхвърлен на вятъра.
Този път Баязид нямаше да изчаква, както постъпи, когато разбра, че брат му е намерил убежище при мамелюците. Вече знаеше, че ако чака, Джем ще има време да намери подкрепление. Ако Баязид бе нахлул с голяма войска на територията на мамелюшката държава, Каитбай вероятно сам щеше да му предаде по-малкия брат. Жив или мъртъв. Вместо това египетският султан даде войска и пари на Джем и той обсади Коня.
Да, този път Баязид бе далеч по-бърз в действията си. Ето, вече бе изпратил Гедик Ахмед паша да обсади халикарнаската крепост. Вероятно скоро щеше да пристигне и подкрепление по море. Така Джем щеше да се окаже обграден – от османския флот по море и от еничарите на сушата. Демистокъл щеше да го предаде без колебание. Нямаше да рискува османците да срутят крепостта само за да защити принца беглец.
Сега Джем ужасно се разкайваше.
Когато се върна от Мека, се бе отърсил от всичките си амбиции и съблазни. Чувстваше се чист като ангел.
Не искаше да приеме трите наложници, които Каитбай му бе подготвил за подарък.
– Вече съм хаджия, султане. Въздържам се от плътски удоволствия.
Каитбай избухна в смях.
– Наложниците са разрешени от Корана. Какъв султан ще си без наложници? Пък и състоянието на жена ти… не позволява… нали знаеш… – отвърна той.
След дълги увещания Джем се съгласи да вземе трите млади хубави момичета.
Очакваше, че Нада ще вдигне голям скандал, но този път жена му го учуди. Повика трите момичета, запозна се с тях и седнаха да си говорят. Вероятно спокойното поведение на Нада се дължеше на увереността, че мъжът ѝ скоро ще стане падишах. "На моят султан му трябва харем!" – вероятно си мислеше сръбкинята. А тя щеше да е най-важната жена в харема. Надиде валиде султан, родила наследници на падишаха.
Едно от момичетата бе египтянка на име Айша. Втората – нубийката Шаразат, бе с много тъмна, почти черна кожа. Косата ѝ бе къдрава и по момчешки къса. Най-млада бе третата – вавилонката Далила.
Джем въобще не ги поглеждаше, но Нада започна да им измисля занимания още от първия ден. Всяка вечер Далила пееше песни.
Джем никога нямаше да забрави реакцията на Феримах през първия ден, в който момичетата се появиха в дома му. Слугинята дори не ги погледна, цялото ѝ внимание бе насочено към господаря ѝ. Въобще не я интересуваше, че момичетата са красиви и млади. За нея бе важно какво е отношението на Джем към тях. След като го наблюдава известно време, тя само весело разтърси глава и се усмихна.