Отговорите на европейските крале, които разгневяваха Джем, бяха пълни измислици. Съчиняваше ги Великият магистър.
Всъщност дори истинските писма на европейските владетели, изпратени в отговор на предложението на Д'Обюсон, бяха изпълнени с празни приказки. Самият рицар бе дълбоко разочарован от тях. Всеки искаше Джем да бъде предаден на него.
Френският крал Луи XI, както и неаполитанският крал Феранте настояваха в писмата си:
Трябва незабавно да ни изпратите Джем. Опасно е да го държите в такава близост до османските владения. Могат да Ви нападнат всеки миг и няма да съумеете да устоите на обсадата. Не е изключено да го отвлекат или убият. А ако това се случи, всичките Ви предложения ще станат безпредметни. Християнството ще изпусне тази историческа възможност. Час по-скоро ни го предайте!
Пристигна посланик на кастилската кралица Изабела. Тя обещаваше да осигури подкрепа по море, когато стане необходимо.
Кралят на Сицилия Фердинанд Католика пишеше: Ще застана до вас, когато удари часът, сякаш разполагаше с реална войска и сила.
Писмото на папата обаче истински изненада Пиер Д'Обюсон. След пространни молитви и няколко цитата от Библията Сикст IV достигаше до същината на въпроса:
Предложи му да приеме християнството, Д'Обюсон. Така ще се издигнеш до висотата на светците. Ако съумееш да го направиш, ще напишеш паметна страница в историята на християнския свят. Църквата ще те обяви за блажен.
Папата искаше от Великия магистър невъзможното.
Как се предлага на един султан подобно нещо?
Когато кардинал Георгис Димитриус чу искането на папата, щеше да припадне от вълнение. "Божи човек!" – каза си той. Спомни си деня, в който с Пиер Д'Обюсон очакваше Джем в кулата. "Великият магистър ми се присмя, когато му предлагах да се опитаме да покръстим Джем, но ето че Светият отец е на същото мнение."
– Това е невъзможно – повтори Д'Обюсон.
– Възможно е! – отсече кардиналът. – Трябва само да го посплашим.
– И как да го посплашим, отче?
– Как ли? Например, като му отнемем охолния живот, който води. Ще го преместим от луксозното жилище в някое от малките помещения в задния двор на двореца. Или пък ще го затворим в кула. Нека поживее известно време като пленник. Той е умен човек. Ще се досети какво трябва да направи.
Рицарят бе решил да подхване темата по време на днешната вечеря.
Обмисляше да накара Елена да помогне.
Пиер Д'Обюсон виждаше, че османецът изгаря от желание по красивата млада жена, но между тях все още нищо не се бе случило. Може би тази вечер тя щеше да го обсипе със страстни ласки и да му съобщи желанието си: "Моля ви, султане! Заради мен! Заради любовта си към Елена Родоска".
Само че една неочаквана вест така разтърси Джем, че дори Елена да се бе появила гола в стаята му, пак нямаше да го впечатли.
Джем много се тревожеше за майка си и сина си, които бяха останали в Кайро. Жена му също бе там. Вече няколко месеца не бе получавал вести от семейството си. Преди това Чичек хатун му бе писала два пъти. В първото си писмо съобщаваше, че Нада е родила момиченце. Султан Каитбай го нарекъл Гевхер Мелике[35].
Очите на Джем се насълзиха. Вече бе баща и на женска рожба. Името му хареса. Той самият би я нарекъл Торис. Или пък Гюлчичек.
Във второто писмо майка му описваше живота им в мамелюшкия дворец, разказваше за лудориите на Огуз, а в края съобщаваше:
Изпратих човек до един от роднините ми в Сърбия. Там ври и кипи. Има един много влиятелен бей на име Брегорович. Другият важен мъж се казва Слободан. Ако успееш да стигнеш по онези места, търси тях. Готови са да те подкрепят. Като казвам бей, имам предвид княз.
Тази вест подейства опияняващо на Джем.
Почвата бе подготвена.
Румелия го очакваше, а той бе принуден да стои на този остров, обграден отвсякъде от море. Нямаше как да се измъкне оттук без кораб на рицарите хоспиталиери.
Писа на майка си да му обясни къде да намери Брегорович и Слободан.
Чакаше отговора с нетърпение, но вест не идваше и не идваше. Принцът се чувстваше изнервен и напрегнат.
Щом видеше Великия магистър, не пропускаше да се пошегува: "Когато търпението ми се изчерпи, става лошо!".
Пиер Д'Обюсон надушваше заплахата, която се криеше зад тези думи, и се чудеше какво да измисли, за да спечели още време и да залъже принца. Изпрати рицаря Жан-Филип Дескамп до двореца на Каитбай. Капитан Цезар превози Дескамп до Александрия. Оттам рицарят достигна до Кайро, за да опита да се срещне с Чичек хатун.