Мъжът ѝ се усмихна.
Макар вече да бе наложница в харема на султана, не подхождаше на една принцеса да отвръща на усмивката на някакъв придворен. Дори не го удостои с поглед, но усещаше, че мъжът я оглежда.
"Султанът е заповядал да ме повикат" – прошепна си тя на сръбски. Как ли да каже това на турски език? Може би: "Вие ли ще съобщите на султана, че вече съм тук?"
Мъжът настоятелно я гледаше.
– Добре дошла! Добра вечер!
При спомена за удивлението, което изпита, когато слугата ѝ проговори на сръбски, Чичек хатун се засмя тихичко в леглото си.
Всъщност това не бе толкова учудващо. В султанския палат живееха най-различни хора, владеещи всевъзможни езици. В харема Чичек чу говори, за които дори не бе ѝ сънувала. Макар да не беше очаквала в покоите на падишаха да има прислужник, който говори сръбски, този факт бе нещо необичайно за двореца.
– Добра вечер! – отвърна тя, като се постара да прозвучи студено. Не подхождаше на една красива принцеса с толкова завладяващ глас да се държи сърдечно със слугите.
– Къде е Негово Величество султанът? Не го виждам.
– Той е тук.
Без да поглежда към мъжа, Чичек усети, че той се усмихва.
– Тук ли?
– Да. Точно пред теб.
Исусе Христе! Тогава бе загубила ума и дума.
– Ти… ти ли си падишахът?
С крайчеца на окото си хвърли бърз поглед към мъжа, когото бе сметнала за слуга. Изражението върху лицето му трудно можеше да се опише с думи. Плашещо, но и приласкаващо. Сърдечно, но и дистанцирано. Предпазливо, но в същото време дръзко. Чувствено и страстно.
– Така казват.
Султан Мехмед вече открито се смееше на удивлението ѝ. "Глупава, глупава принцеса!" – бе си помислила тя с примряло сърце. Изложи се пред падишаха. Понеже бе решила, че не прилича на султан, дори не му се поклони.
Откъде можеше да знае, че завоевателят на Константинопол въобще не прилича на грозния и дебел старец от представите ѝ.
Разтревожена, тя се поклони. От вълнение направи някакъв половинчат реверанс.
– Господарю… аз… прекланям се Когато се изправи, за пръв път очите им се срещнаха. Господи, стори ѝ се като орел. Може би заради орловия нос. Неподлежащото на описание изражение на лицето му вероятно се дължеше на носа му.
Мехмед не сваляше очи от нея. Стояха прави един срещу друг. След малко султанът се разположи под разкошния балдахин.
– Как се казваш?
– Ад… Адриана.
Смути се, като видя, че Мехмед поклати неодобрително глава.
– Грешен отговор! – направи ѝ знак да се приближи към него.
Докато се приближаваше към леглото, имаше чувството, че дори султанът чува ударите на сърцето ѝ. Толкова силно блъскаше то в гърдите ѝ.
– Приличаш на разцъфнало през пролетта полско цвете. Според мен името ти трябва да е Чичек[11].
"Пресвета Дево! – помисли си тя. – Гласът му е толкова нежен, толкова чувствен, толкова завладяващ." Нима този чувствителен наглед мъж язди с меч в ръка? Нима това е човекът, който срути стените на Константинопол?
– Цветята повяхват – едва чуто възрази тя.
Както лежеше, султанът я погали по бузата. Последвалата първа целувка тя нямаше да забрави никога. Горещите му устни, гъделичкането на мустаците му, което я накара да настръхне.
– Не – прошепна ѝ Мехмед, докато докосваше врата ѝ с устни. – Ти винаги ще бъдеш свежа. През пролетта, през лятото, през есента, дори през зимата.
Тогава останаха насаме за първи път. След тази прекрасна нощ името ѝ вече бе Чичек.
Когато султан Мехмед дойде да я посети в павилиона, вероятно ѝ каза, че все още е хубава и свежа, защото си спомни за първата им нощ и искаше да ѝ направи комплимент.
Чичек много добре знаеше, че думите му не бяха искрени. Щом видя наложниците в харема, осъзна още по-ясно тази истина.
Потръпна както през онзи ден. Прокара ръка по бузата си. Кожата ѝ все още беше гладка, но не беше безупречна. Вече се бяха появили някои бръчици.
Внезапно ѝ се доиска да се отвие. Надяваше се, че с тежкия юрган ще отхвърли всичките си лоши мисли и страхове. После се отказа. Завъртя се на другата страна. Впери поглед в прозореца. Тъмната нощ бе започнала да избледнява. Ако можеше да се съди по танцуващите сенки на дърветата, навън имаше буря и беше студено.
Тя вече не бе свежо полско цвете, но и мъжът, когото бе видяла срещу себе си в Истанбул, не бе някогашният Мехмед.