О, боже! Дали само ѝ се бе сторило, но гласът му сякаш прозвуча съкрушено.
Нямаше съмнение, че Мехмед мисли за смъртта. Явно нещо го чоплеше отвътре.
До този момент Чичек не бе и помислила, че бащата на сина ѝ може да умре. Смъртта не му подхождаше.
Пред очите ѝ отново изплува гледката на Мехмед, който с мъка плъзга крака по килима и се опитва да прикрие болежките си.
Ами ако умре?
Ако великият завоевател рухне?
Естествено, Чичек хатун въобще не я бе грижа за слънцето и полумесеца. Дори за себе си не се тревожеше. Но Джем?
Ако султанът умре – и Джем нямаше да остане жив.
Мехмед беше болен.
Чичек трябваше да се погрижи за сина си.
Джем въобще не осъзнаваше опасността. Живееше безгрижно.
Тази нощ Чичек хатун имаше чувството, че лежи върху ложе от тръни.
– На сина ми само сърни и елени са му в главата. От друго не се интересува – прошепна Чичек.
Дори нежната и красива Дилрюба не успяваше да привлече вниманието на Джем. Момичето бе дошло в палата преди няколко месеца, но синът ѝ се бе срещал с нея едва два-три пъти. Човек би помислил, че Джем постоянно ходи на лов по планините и баирите, само и само за да не се вижда с нея.
Но защо? Нима момичето не му харесваше? Възможно ли бе?
"Изключено е! – каза си Чичек. – Та Дилрюба е приказно хубава."
Наистина беше голяма красавица. По-хубава и от самата Чичек хатун. Голяма чаровница. Погледът ѝ можеше да разчувства и най-студеното сърце. Гласът ѝ ромонеше като ручей. Придворните се опитваха да не издават, но Чичек виждаше много добре. Щом Дилрюба излезеше на чардака, стари и млади мъже не можеха да откъснат поглед от нея. Всички бяха заслепени. Жените тайно завиждаха на красотата ѝ. А тя дори не бе високомерна. Очароваше всички не само с красотата си, но и с любезността и благия си характер.
Единствен Джем не се впечатляваше от Дилрюба.
Чичек хатун не можеше да разбере каква е причината синът ѝ да бъде напълно безразличен към толкова красиво момиче.
– Господи – завъртя глава върху възглавницата Чичек, – животът ми е пълен с тревоги и страхове.
Но най-важната ѝ грижа сега бе да опази живота на Джем.
От ума ѝ не излизаха думите, които Кетюда калфа ѝ прошепна по време на церемонията по обрязването на Джем.
– Омръзна ми от клюки, Чичек хасеки[12]. Все нови и нови измислят. Падишахът бил болен. Всеки момент щял да се оттегли и да остави трона на най-големия си син. Както баща му навремето на два пъти го е оставял да управлява. И какво ли не още!
Кетюда обичаше Чичек. Неслучайно се оплакваше от клюките. По този начин искаше да я предупреди.
Думите на висшата служителка в харема я пронизаха като нож.
Падишахът щял да се оттегли и да остави престола на най-големия си син. На принц Мустафа.
А след това Смърт! Мустафа нямаше да остави живи нито принц Баязид, нито едничкия син на Чичек.
Джем въобще не беше наясно каква опасност го грози.
Още нещо не даваше мира на Чичек хатун. Нямаше никакви новини от молла Абдулах, когото тя бе изпратила в столицата, за да научи какво се случва. Откак бе заминал преди три месеца, от него нямаше ни вест, ни кост. Дали не му се бе случило нещо? Да не би по пътя да бе станал плячка на някой вълк? Или го бяха нападнали разбойници? А може би някой от вълците в столицата бе взел главата на моллата?
Чичек хатун не можеше да лежи повече. Отметна завивката и се изправи.
– Гюлизар! – извика тя на слугинята, която спеше на постелката пред кревата ѝ. – Облечи ме. Излизам навън да взема малко въздух. Задушавам се.
7
В палата имаше още някой, на когото не му достигаше въздух през тази нощ. Дилрюба!
Чичек хатун съзря момичето веднага щом прекрачи прага на стаята си. Очевидно и на нея не ѝ се спеше.
Дилрюба беше дъщеря на бившия синопски владетел Исфендяроглу Исмаил бей. Той бе смел, но чудноват човек. Отхвърли всички предложения на падишаха за държавни служби и почести. Не го каза открито, но за всички бе ясно, че за Исмаил бей е непосилно да гледа как османците се разпореждат в доскорошните му владения. Поиска от султана да му даде земи в Румелия[13]. Падишахът прие молбата му.
Исмаил бей събра цялото си домочадие – семейство, роднини, подчинени и слуги – и замина за Румелия.
Не взе единствено дъщеря си Дилрюба. Никой не разбра защо постъпи така. Не стана ясно дали бащата остави детето си, или султанът реши да задържи Дилрюба като заложница. В крайна сметка Мехмед разпореди да изпратят момичето в Кастамону, в двора на принц Джем.
13