– Не се безпокой!
– Войска ли… е изпратена срещу нас?
Чичек поклати глава. Тъкмо беше тръгнала да се изкачва по стълбите на крепостната стена, когато отгоре се разнесе гласът на Сюлейман Челеби:
– Вижте! Носят два туга[16].
"Два туга ли? Сюлейман Челеби не е видял добре – помисли си Чичек. – Само бейлербеите имат по два туга. Защо Мустафа ще поставя бейлербей начело на войската, изпратена да убие брат му?"
Без да усеща, че продължава да стиска ръката на Дилрюба и мъкне момичето след себе си, Чичек хатун достигна горната площадка на крепостната стена. Над полето се бе вдигнал облак сивкава прах. Отначало ѝ бе трудно да различи каквото и да било. След известно време обаче съзря проблясващите стремена и цветните униформи на ездачите. Най-отпред яздеха черните си коне двама спахии с тугове в ръце.
Един от слугите се провикна:
– Това е бейлербеят на Анадола.
Със свито от ужас сърце Чичек хатун най-после успя да отмести очи от прииждащата войска и погледна към сина си.
Хубавото лице на Джем бе пребледняло.
– Повикай възпитателите на сина ми! – заповяда тя на Гюлизар. – Няма какво да гледаме, а трябва да вземем мерки.
Стана чудо!
Бог бе чул молбите ѝ!
Откакто прие исляма, Чичек хатун отправяше молитви към Аллах, но никога не пропускаше да се помоли и на Бог Отец, Исус Христос и Дева Мария.
На всички.
Очакваше смърт, но намери живот.
Страхуваше се, че на портата тропат убийците на сина ѝ, а се оказа, че бейлербеят на Анадола – Хюсрев паша, носи писмо за Джем от великия везир Вели Махмуд паша.
Чичек хатун знаеше, че след като приключи срещата с Хюсрев паша, Джем ще ѝ донесе писмото. Но колко бавно течеше времето! Целия ден прекара с Дилрюба. Опитваше се да се разсейва чрез разговори с момичето, но не можеше да спре да мисли за сина си.
Щом великият везир изпращаше вест по бейлербея, съпроводен от толкова войници, в писмото със сигурност пишеше нещо важно. Но какво ли бе то?
При всяко отваряне на вратата сърцето на Чичек подскачаше с надежда, че слугата ще извести за идването на Джем.
Най-после, малко след часа за вечерна молитва, прислужникът съобщи за идването на Джем:
– Негово Височество принцът моли майка си
– Да влиза, да влиза!
Дилрюба и всички придворни се изправиха на крака, за да напуснат стаята.
Чичек хатун хвана момичето за китката и я накара да седне обратно. Беше ѝ дала дума. Тази вечер трябваше да се види с принца.
Чичек беше толкова развълнувана, че въобще не обърна внимание как погледите на младите се срещнаха за момент. Не забеляза и поруменялото лице на Дилрюба.
– Надявам се, че носиш добри вести, сине.
– Добри са, страховете ви се оказаха напразни.
– Дано да е така!
Едва тогава Чичек хатун забеляза, че Джем гледа не нея, а Дилрюба. Зарадва се от сърце, но сега не бе подходящият момент за любовни трепети.
– Какво иска великият везир от принца?
Щом Джем извади от пояса си навития пергамент, Чичек видя червения печат.
Господи Боже!
Та това беше неговият знак!
Чичек хатун веднага разпозна печата на султан Мехмед.
Великият везир Вели Махмуд паша бе изпратил писмо, подпечатано с държавния печат.
Чичек хатун пое свитъка. Докато докосваше с устни и чело червения восък, както бе обичаят, усети, че Дилрюба ще припадне от вълнение. Джем не откъсваше очи от момичето.
"Сега не му е времето. Точно тази вечер ли трябваше да забележиш красотата на Дилрюба, скъпи мой сине?" – помисли си Чичек хатун.
След многобройни поздрави и учтиви фрази везирът съобщаваше, че лично падишахът го е натоварил със задачата да напише това писмо.
Вели Махмуд паша известяваше, че султанът е разпоредил принцът да дойде в Истанбул възможно най-скоро и да поеме функцията на заместник на великия везир.
Боже!
Заместник на великия везир Чичек хатун изтръпна.
Защо?
Защо падишахът бе решил да назначава заместник на великия везир? Да не би… да не би да бе клопка? Повод да извика Джем в столицата, за да избегне въвеждането му в града с вързани ръце, обграден от войници.
Чичек хатун се сепна. Защо винаги си мислеше най-лошото? Джем въобще не изглеждаше разтревожен след срещата с Хюсрев паша. Освен това каза, че страховете ѝ са били напразни.
Отново зачете писмото. Този път сред фразите на любезност съзря важното изречение: "Ще бъдете настанен в одринския дворец".
Одринският дворец… Най-после Чичек хатун разгада скритото послание. Мехмед тръгваше на поход. Вероятно отиваше да вземе слънцето, за да го постави до полумесеца. Великият везир със сигурност щеше да го придружи… А падишахът поверяваше управлението на държавата не на принц Мустафа, нито на сина на отвратителната Гюлбахар – Баязид с голямата глава, а на най-малкия си наследник. Докато султан Мехмед се върнеше от похода, османската държава щеше да бъде управлявана от Джем.