Но кой да попита? Нима в столицата бе останал някой, който можеше да му отговори. Сега Джем изкарваше гнева си пред възпитателите.
– Да кажем – продължи принцът, като изгледа изпитателно двамата мъже, – братята ми са твърде заети с битки срещу враговете. Добре. Това го разбирам. Но там има толкова везири, паши, еничари. Няма ли кой да се сети да ме уведоми какво е положението?
Сюлейман и Бурханетин не обелваха нито дума. Принцът още по-ядосано тропна с крак.
– Не мълчете! Кажете, нормално ли е това? Нима не се вълнуваме да знаем дали войската побеждава, или търпи загуби?
– Вълнуваме се – прошепнаха възпитателите.
– На какво прилича това нещо? Цели четиридесет дни! От колко време ви слушам да си шушукате: "Принцът е още дете!" Ако продължавате да мълчите така, ще изпитате гнева ми!
Джем се постара заплахата му да прозвучи сериозно, но не беше сигурен, че е успял.
Възпитателите се спогледаха. Най-после дългоочакваният миг бе настъпил. От известно време двамата мъже и Чичек хатун се опитваха да откъснат скъпия им принц от любовните мисли и да насочат вниманието му към държавните дела.
– Абсолютно сте прав, принце! – започна Бурханетин Челеби. – За четиридесет дни все трябваше да пратят някаква вест. Не знаем дори дали са започнали да воюват.
Сюлейман Челеби се канеше да добави нещо, но Джем не му даде възможност:
– Пак не ме разбрахте! Въпросът ми е какво трябва да направи заместникът на великия везир, когато няма новини в продължение на четиридесет дни?
Бурханетин придоби замислено изражение, после се обади колебливо:
– Мнението ни е Внезапно замлъкна. Погледна към Сюлейман Челеби, сякаш го питаше: да казвам или да не казвам. Джем улови погледа му.
– Какво се споглеждате? Искам да чуя мнението ви!
– С Бурханетин Челеби обсъдихме въпроса, принце – каза Сюлейман. – Четиридесет дни са дълъг период. Все щяхме да получим някаква вест. Ситуацията трябва да е извънредно тежка, щом не пращат новини.
– Най-странното е, че Махмуд паша не пише – намеси се и Бурханетин Челеби. – Все пак той повери управлението на държавата в ръцете ви. Гедик Ахмед паша също не праща известия.
Джем съвсем загуби търпение.
– Стига сте увъртали! Изплюйте най-после камъчето!
Сюлейман Челеби пръв се престраши да изрече онова, което им бе внушила Чичек хатун:
– Мислихме си, че при тези обстоятелства е удачно принцът да свика Дивана[17].
Джем, който тъкмо бе застанал до прозореца, не повярва на ушите си. Рязко се обърна към двамата мъже.
Възпитателите очакваха, че принцът ще реагира точно така. Бурханетин кимна.
– Това наистина е извънредна мярка. В момента обаче не е ясно кой стои начело на държавата… Не знаем какво става нито с великия везир, нито с другите престолонаследници.
– Чувате ли се какви ги говорите! – просъска Джем. – Аз ли ще свиквам Дивана вместо падишаха?
Бурханетин Челеби потърси с поглед Сюлейман за подкрепа. Той веднага се обади:
– Това е ваше задължение.
– Задължение?
Бурханетин се приближи към принца.
– Господарю, липсата на вести толкова дълго време не е нормална – зашепна възпитателят в ухото на Джем. – Боим се да не настъпи безвластие.
Принцът отскочи една крачка назад. Изглеждаше стъписан, уплашен и ядосан. Двамата възпитатели си отдъхнаха. Най-после казаха, каквото имаха да казват.
– Какви са тези приказки?
Мъжете сведоха глави.
– Не само ние мислим така – подхвана Сюлейман. – Всички придворни се боят от същото. Питахме и в столицата дали не са получавали новини. И там всички са много уплашени, че с падишаха може да се е случило нещо лошо.
– Разбира се, всички се молим за дълъг живот и здраве на султана – подхвърли Бурханетин. – Но ако все пак ни е сполетяло най-лошото… Трябва да сме подготвени. Трябва да предприемем някои мерки.
"Прави са – помисли си Джем. – Ако всичко беше наред, все щяха да изпратят някакви вести до столицата или до мен."
– И свикването на Дивана ли е единственото, което можем да предприемем? Няма ли нещо друго?
Възпитателите разбраха, че упорството на Джем е започнало да се пречупва. Бурханетин Челеби реши, че е време да бъде по-настъпателен.
– Няма какво друго да направим. Трябва да свикаме Дивана и заедно да обсъдим какви мерки е удачно да предприемем по-нататък.
Джем потъна в размисъл. Започна да крачи из стаята. Зачуди се как би постъпил баща му на негово място.
– Добре, но кой ще присъства? Всички везири, паши, аги и бейлербеи са с баща ми.