Принцът разбра, че няма да може да заспи. Стана. Цяла нощ броди из стаята си. Спираше до прозореца и поглеждаше към извисилата се в небето луна.
"Къде си, татко? – мислеше си Джем. – Къде си? Защо ме остави? Имам нужда от теб."
Сякаш очакваше отговор. Не получи такъв.
Започна да се зазорява. Джем наблюдаваше как от тъмносиви облаците станаха виолетови, а после започнаха да порозовяват. На хоризонта се появи златният диск на слънцето.
Принцът въздъхна дълбоко. Веднага трябваше да спре възпитателите си. Беше допуснал грешка. Не трябваше да свиква Дивана.
"А тогава какво ще правиш, Джем?" – звънна в главата му един нов глас.
Момчето се стресна. Този глас беше различен. Коварен и злокобен. "Ако нещо се е случило с баща ти и братята ти, нима ще оставиш държавата без владетел? Кога ще удари твоят час, ако не днес? Та ти си синът на султан Мехмед Завоевателя, ти уби рижия вълк!"
– Аз съм престолонаследникът, който уби вълка – прошепна Джем. – Но ако звярът се върне?
Гласът се изсмя: "Ще се върне ли? Вече ти си вълкът, османски сине. Правото е твое. Протегни ръце и го вземи".
12
Горещината на ада сякаш се бе възцарила на земята. А дори не се бе съмнало. Щом слънцето огрееше склоновете на планината, жегата щеше да стане съвсем нетърпима. От многобройните поточета и ручеи на малки облачета се изпаряваше вода. Вместо да разхлажда, влагата правеше топлината още по-непоносима. С наближаването на изгрева изпаренията се сгъстяваха. Мъглата поглъщаше дори светлината от огньовете в становете на двете войски, които бяха заели позиции в клисурите, деретата и всяка гънка на планинските склонове.
Никой не спеше. Дори да имаше такива, които бяха притворили очи, те само дремеха неспокойно. Но не жегата, влагата, отровните влечуги и насекомите пропъждаха съня от телата на войниците. Мъжете очакваха напрегнато предстоящата битка. По изгрев стохилядната османска войска щеше да премери сили с не по-малката по численост армия на Аккоюнлу.
Всички щяха да видят как слънцето се показва зад върховете, но никой не беше сигурен, че ще доживее до настъпването на нощта. Дори самите предводители на войските – султан Мехмед и Узун Хасан. По заникслънце само единият от двамата тюркски владетели щеше да продължи да властва – завоевателят на Константинопол султан Мехмед или Хасан, който бе дал обет да създаде империя, по-голяма от тази на Тимур.
Везирите и пашите вече се бяха събрали в шатрата на падишаха. Султан Мехмед дочу говора им от спалното си помещение, в което нямаше нищо друго освен един дървен нар. Повдигна завесата пред себе си.
На главата на султана имаше бял тюлбент[18], който той връзваше под шлема си. Върху ризата си беше облякъл метална плетена ризница. На кръста му висеше мечът, с който беше покорил Константинопол.
Мехмед спря поглед върху бойните си другари, които бяха навели глави над военните планове. Начело стоеше великият везир Махмуд паша. От едната му страна беше Гедик Ахмед, а от другата – Давуд. И те като останалите паши и везири бяха облекли военните си доспехи. Събралите се пълководци понечиха да се поклонят на султана, но той ги възпря с едно махване на ръката.
Мехмед се държеше така, както го бе учил баща му. Султан Мурад бе дал следния съвет на сина си: "Когато тръгнеш на битка, се отнасяй с войниците като с равни, защото пред смъртта хората са равни. На бойното поле всички са братя по оръжие, съратници. Знай това, помни го добре и с помощта на Аллах победата ще бъде твоя".
Султанът се наведе над масата. Там беше разпъната голяма карта на разположението на военните подразделения на Узун Хасан, начертана според сведенията, които бяха получили от челните редици. Силите на Аккоюнлу бяха обозначени със синьо, а османските с червено. Целия предишен ден везирите и пашите бяха обмисляли стратегии за действие. Сега обсъждаха последните подробности.
Загледан в разположението на войските сред местния релеф, Гедик Ахмед паша проговори пръв:
– Повелителю, ако може да се съди по разпределението на бойните единици, Хасан ще разчита основно на конницата си.
Давуд паша добави с леко колебание в гласа:
– След като пристигнаха подкрепления от Каракоюнлу, силата на кавалерията му нарасна почти два пъти.
– И по фланговете, и в центъра Хасан е изтеглил кавалеристите много назад – на свой ред се обади Махмуд паша. – Разположил ги е на мястото на подкрепленията.