Бурханетин Челеби си припомни деня, в който двамата със Сюлейман отидоха при моллата, за да го попитат дали е законно да се свика Дивана.
– Не! – бе прогърмял гласът на ходжата. – Не ми отваряйте работа!
– Падишахът замина на поход преди толкова месеци!
– Е, какво от това? Война. Не е ясно кога ще започне и кога ще свърши.
– Никой не знае дали побеждава или губи. Държавата е без управник.
– Аллах да закриля падишаха! Какви ги приказваш, челеби? Държавата остава без управник само ако владетелят ѝ почине. Дотогава начело на страната може да има само един господар.
– Ами ако нещо се е случило със султана?
– Най-големият престолонаследник за какво е, Бурханетин?
– Както сам каза, ходжа – война! Нищо не е ясно. Вече почти четиридесет дни нямаме вести нито от султана, нито от принцовете.
– Е, ѝ?
– Точно затова дойдохме да се посъветваме с вас. Няма султан. Двамата по-големи принцове също ги няма. Принц Джем обаче Молла Хюсрев рязко вдигна глава и погледна Бурханетин Челеби в очите.
– Какво за Джем?
– Ами жив е! Мислехме си, че ако се е случило най-лошото… дали не е удачно принц Джем да свика Дивана. Законно ли е той да поеме управлението?
Хюсрев се замисли.
– Ако се е случило най-лошото
– Ако се е случило най-лошото, законно ли е да свикаме Дивана, ходжа?
– Ако е така
– Ако е така и принц Джем свика Дивана, вие ще присъствате ли?
– Ако е така, Бурханетин Челеби, Аллах да ни е на помощ Възпитателите не изчакаха молла Хюсрев да довърши изречението си. Втурнаха се да убеждават Джем. Казаха му, че шейх юлислямът е дал благословията си и че ще присъства на заседанието.
Не излъгаха!
Ако се е случило най-лошото Беше съвсем ясно, че така е станало. Вече четиридесет и пет дни нямаше новини от султана и принцовете.
В началото Джем се колебаеше. Първият му въпрос бе: "Защо тогава великият везир не праща вести? Не може всички да са загинали". Настояваше да получи разумен отговор.
Понякога Джем изненадваше Бурханетин и Сюлейман с въпросите си. Двамата възпитатели виждаха, че вече е пораснал, но все още го подценяваха.
Слава богу, онзи ден Сюлейман Челеби бързо намери отговор за питането на принца.
– Прав сте, господарю. Аллах не може да е отнел душите на всички. Но ако страховете ни са се сбъднали, вероятно великият везир крие тежката вест, защото се бои от бунт.
Предположението на Сюлейман беше разумно. Не трябваше да изключват тази възможност.
Отсъствието на молла Хюсрев от Дивана обаче беше започнало сериозно да дотяга на Джем. "Да бяхме изчакали още малко, преди да свикваме везирите" – все по-често си мислеше принцът.
Но вече бе късно за съжаления. Нямаше връщане назад.
Джем не можеше да отрече – беше му приятно да се върне в столицата, да се възползва от облаги, запазени само за падишаха, да извика везирите на съвет, да минава гордо изправен пред сведени глави и коленичили прислужници. Когато зае султанското място в залата за държавни съвещания и видя срещу себе си толкова знатни мъже, момчето си каза: "Е, Джем, вече ти си владетелят на османската държава! Силата, властта са в ръцете ти. Трябва да се държиш подобаващо".
Принцът бе завладян от жажда за власт. Не можа да ѝ устои, въпреки предупреждението на дервиша в планината преди две години.
Старецът се опита да го предпази, но Джем направи точно обратното. Отровата на властолюбието вече бе проникнала във вените му.
Джем започна съвещанието на Дивана както всеки друг път. Първият му въпрос бе:
– Има ли новини от войската?
Всички мълчаха. Очевидно нямаше.
Внезапно от ъгъла на залата се обади един старец, чието име Джем дори не знаеше.
– Принце… – пристъпи една крачка напред човекът. – Днес е петък. Чух, че молла Хюсрев Щом чу името на шейх юлисляма, престолонаследникът веднага наостри уши.
– …Ходжата е разпоредил при отслужването на петъчната молитва във всички джамии и месджити[19] да се спомене специално името на нашия повелител султан Мехмед Завоевателя. Наредил е всеки поданик на османската държава да се помоли за здравето и живота на падишаха, принцовете и войниците, тръгнали на поход. Предлагам и ние тук да изпълним заръката на молла Хюсрев.
Останалите присъстващи живо изразиха одобрението си:
– Правилно! Точно така! Молитвата е почитание към закона.
Бурханетин Челеби веднага усети опасността, която дебнеше зад предложението. Прочисти гърлото си и тържествено заяви: