После се случи нещо неочаквано. Внезапно почина принц Мустафа. На негово място като санджакбей на Караман султан Мехмед назначи принц Джем.
Това бе нещо като награда след дългото заточение.
И знак, че султанът наистина е простил на най-малкия си син.
Дворецът Караман в Коня се стори на Чичек хатун като рай след престоя ѝ сред заснежените планини на Кастамону.
Преместването я направи истински щастлива.
Най-после Джем щеше да забрави напълно скръбта си по Дилрюба. Вече нямаше почти всеки ден да се качва до Къзълкая при гроба на момичето и да съзерцава долината с часове.
Принцът трябваше да гледа напред. Към бъдещето.
Сега Баязид бе основният претендент за престола. А Джем ставаше втори в списъка. Когато дойдеше сетният час на султан Мехмед, Баязид щеше да стане падишах.
След злополучния случай в Одрин Чичек и синът ѝ не бяха обсъждали кой ще наследи престола в османската държава. И ако тогава Джем минаваше още за дете, сега вече бе голям мъж. Колкото и да не му се искаше, бе неизбежно да възприема Баязид като заплаха за живота си. Братята си бяха врагове! Дали Джем осъзнаваше това? Нада със сигурност го знаеше. Момичето сякаш четеше мислите на Чичек хатун и всяка вечер напомняше на Джем за надвисналата опасност.
– Не може да стоите просто така, принце!
– Кой казва, че стоя просто така?
– Затваряте се в стаята си и с часове разговаряте с онзи дервиш и слугинята. Може да нямам много ум, но очите ми виждат надалеч, принце. Всички сме в опасност. Когато баща ви умре, Баязид няма да ни пощади. Всички ни ще избие. Дори Огуз.
След тези думи Нада започваше да плаче.
Десетки пъти Чичек бе чувала Джем да отвръща:
– И какво според теб да направя? Да убия брат си, преди той да ми е посегнал?
– Да! – просъска Нада една нощ. – Щом се налага! Но преди това трябва да се подготвите. Необходима ви е голяма войска. Тази, с която разполагате, е недостатъчна. Трябва да бъдете в състояние да се защитите, когато брат ви ни нападне. Но не само това Останалото, което изброи Нада през онази нощ, Чичек хатун вече бе свършила. Тайно поддържаше връзка с анадолските васали на Османската империя. Изпрати посланици с богати дарове и молба за подкрепа, дойде ли му времето, до Рамазаноглу Йомер бей, Дулкадироглу Шехсувар бей и дори до мамелюшкия султан Каитбай[23], чиито владения достигаха до Анадола. Йомер бей бе притиснат между мамелюците и османците. Той бе добре обигран в междудържавните отношения владетел, който знаеше, че всяка проява на слабост от страна на Османската империя ще зарадва мамелюшкия султан. Беят изпрати до Чичек хатун следния двусмислен отговор: "Няма да загърбим онова, което ни връхлита".
Посланикът, изпратен до Кайро, бе посрещнат радушно от Каитбай. "Когато султанът разбра, че нося поздрави и почитания от принц Джем и майка му, подаде ръката си, за да я целуна" – разказа пратеникът, щом се върна в Коня. Това бе знак, че приема поздравите. Но по-важни бяха думите на Каитбай: "Предай на Чичек хатун, че в трудни моменти всеки се нуждае от приятели. Ако се наложи да помогнем, аз и синовете ми сме подготвени". На тръгване султанът бе казал: "Нека принцът и майка му знаят, че сме дружески настроени".
Отговорът на мамелюшкия владетел се стори твърде уклончив на Джем. Чичек хатун обаче не бе на същото мнение. Джем още не бе свикнал с премерения език в изказванията на държавниците. Принцът разбираше само от "да" и "не". Въобще не подозираше, че понякога един отговор може да означава точно обратното на прекия смисъл, който съдържа.
Отношението на Каитбай бе положително. Египетският владетел показа това не само с думи, но и с щедрите подаръци, които изпрати. Поведението му можеше да означава само едно: "Принцът да не се притеснява. До него съм".
Макар Джем да изглеждаше безгрижен, явно семената, които бе посяла Нада в съзнанието му, започваха да покълват. Един ден попита:
– Майко, според теб коя област е по-близо до столицата – Караман или Амасия?
– Защо питате, принце?
Джем само леко се усмихна, което трябваше да означава: "Просто така".
Сега Чичек хатун си припомни този случай доволна – бе разбрала защо синът ѝ се интересува от разстоянията.
Внезапно вратата се отвори. В стаята влетя Нада с почервеняло от гняв лице.
– До гуша ми дойде!
Чичек хвърли поглед към Гюлизар и попита:
– Какво се е случило?
Нада се канеше да отговори, когато съгледа Феримах. Отиде до момичето, като потропваше ядно с чехлите си, и застана пред него с ръце на кръста.