– Ти какво правиш тук?
Чичек хатун и Гюлизар се спогледаха учудено, а Нада се наведе към Феримах и извика:
– Тичай бързо! Лудият дервиш дойде. Пак се затвориха в тъмната стаичка. Само ти липсваш. Принцът те търси. Тичай бързо при него!
Феримах погледна към Чичек хатун, без да обели дума. Майката на Джем нямаше какво друго да каже освен:
– Върви, момиче. Може да потрябваш на принца.
Нада ужасно мразеше дервиша, известен в Караман като Абу хеир Руми.
– Пак този човек!
Нада се настани на канапето срещу Чичек хатун и продължи да излива гнева си:
– Съвсем прекали! Какво толкова си говорят по цели часове? Един ден попитах принца какво му разказва дервишът. И той какво ми отвърна?
Чичек хатун много добре знаеше какво е отговорил синът ѝ: "Приказки. Дервишът ми разказва приказки".
– Приказки! – проехтя гласът на Нада. – Дервишът разказва приказки, а принцът го слуша. Можете ли да повярвате? Принцът слуша приказки по цял ден. И все вика онази слугиня при тях.
– Все някой трябва да им прислужва
– Има кой да прислужва, но не е тя. Другите слуги мъкнат ядене и пиене в стаята, а тя само стои до тях и ги слуша със зяпнала уста. Но това не е най-лошото
– Какво още те тревожи, Нада?
– Този човек ме съмнява. Имам чувството, че е шпионин на Баязид.
Чичек хатун и Гюлизар извикаха в един глас от изненада:
– Шпионин?!
– Може и тази слугиня да е доносница на някого. И тя не остава по-назад от така наречения дервиш. Двамата само отвличат вниманието на принца от житейските дела. Джем живее в света на приказките.
Още малко и Нада щеше да се разплаче.
– Успокой се – прошепна ѝ Чичек. – Права си, че синът ми само си губи времето, но Нада нервно подръпваше покривалото на дивана.
– За какво са му тези приказки?
Чичек хатун бе задала преди време същия въпрос на Джем.
– Принце, слушате приказките на дервиша по цели часове. Научавате ли нещо от тях?
– Научавам се да познавам себе си, майко.
При този отговор Чичек хатун бе останала с отворена уста. Нескритото ѝ удивление бе развеселило Джем.
– Човек трябва да познава себе си. Откъде идва. Накъде отива. Какъв е произходът му. Кой е родът му.
Думите на сина ѝ бяха озадачили Чичек още повече. Той знаеше всичко за рода и произхода си. Беше син на султан Мехмед Завоевателя и сръбската принцеса Чичек хатун, внук на султан Мурад. Какво повече му трябваше да знае?
– Друго?
– Изучавам историята на тези земи преди основаването на османската държава. Какво се е случило с Византия, с нейните територии Чичек хатун се зарадва. Държавност, територия… Това бяха важни теми.
Понеже не успя да изкопчи повече от Джем, се опита да притисне Феримах.
– Ти не се отделяш от принца, момиче. Кажи какво толкова му разказва онзи дервиш?
– Приказки разказва.
Пак тези приказки! Въпреки това Чичек хатун бе погледнала слугинята с престорено учудване.
– Гледай ти! Големите мъже слушат ли приказки? И какви са тези истории, които продължават по цели дни и седмици?
– Някога имало един човек на име Саръ Салтук. Не помня точно какъв е бил – емир ли, бей ли, султан ли… Дервишът разказва за геройствата му, а принцът слуша внимателно.
– И какво е направил Саръ Салтук?
– По време на завладяването на Анадола и Румелия Чичек хатун чу най-важното. Повече не ѝ трябваше да знае. Анадола… Румелия… завладяване… Това бяха сериозни думи. Думи, които показваха, че Джем мисли за каквото трябва. Излизаше, че синът ѝ се интересува не само от лов и сладострастни мигове с Нада. Беше ясно – управлението на държавата също го занимава.
– Явно дервишът има голямо влияние над сина ми.
Феримах се усмихна.
– Дори името на внука ви е взето от разказите на дервиша. В историите за Саръ Салтук има един юнак на име Огуз хан.
Чичек хатун си припомни думите на Джем в деня, в който Огуз се появи на бял свят:
– Ще го кръстим Огуз хан, майко! Това име избрах. Нека Аллах да го дари с дълъг живот. Нека стане велик господар като Огуз ата[24]. Да бъде велик и справедлив воин! Да носи с чест името си.
Чичек обърна глава и се вгледа в очите на Феримах. Слугинята се досети, че господарката се опитва да надникне в мислите ѝ. Нада не беше доволна, но Джем неслучайно държеше Феримах близо до себе си. Наистина известно време Чичек хатун се съмняваше, че между принца и слугинята има интимна връзка. Дори бе поръчала на Гюлизар да наблюдава момичето. Вярната ѝ прислужница се закле в Аллах, че подозренията на Чичек са неоснователни. "Момичето е много умно. Принцът се отнася към нея с голямо уважение" – бе казала Гюлизар.