Слугинята се зачуди може ли да помогне на Джем да преодолее вътрешните си терзания. Не искаше да го вижда победен и сломен. Ако се признаеше за низвергнат, означаваше да сведе глава пред смъртта. Ако избереше да се бори, поне имаше някаква надежда.
– Ти си вълкът, принце!
Джем я чу. Погледна я в очите. Усмихна се. После се обърна към майка си и разпери ръце.
– Не ни остава друго, освен да изчакаме възкачването на престола на Баязид.
– Не! – изкрещя Нада с всичка сила. – Няма да чакаме! Какво ще чакаме? Палачите ли? Баязид ще нареди да убият и вас, и мен, и сина ни, и майка ви, и всичките ви слуги Принцът се обърна към нея.
– А какво да направя? Да му целуна полите и да го моля за милост ли?
– Никога! Яхвайте коня и тръгвайте веднага за Истанбул! Хванете за ухото детето, което е седнало на престола, и го свалете оттам. Щом ви видят войниците, ще подкрепят вас. Хайде, не стойте така!
Нада плесна с ръце и тръгна към вратата.
– Хей, вие там! Кажете на конярите да оседлаят жребеца на султан Джем. Подгответе най-бързите коне за придружителите му. Хайде, хайде, бързо, тичайте!
Чичек хатун седеше умислена. Опитваше се да събере мислите си.
– Отиването в Истанбул е равносилно на самоубийство!
Нада се сепна, обърна се рязко, за да види кой се осмелява да оспори заповедите ѝ.
Срещу нея се изправи Феримах.
– Каза ли нещо, момиче?
– Да, казах. Отиването в Истанбул е равносилно на самоубийство!
– Права е – обади се нечий глас сред тълпата.
Погледите на всички се насочиха към дервиша, който от месеци бе станал част от двора на принц Джем.
– Твърде късно е да тръгва към Истанбул. Дори да полети като птица, пак няма да изпревари принц Баязид – продължи Абу хайр Руми. – А нищо чудно новият султан вече да се е възкачил на престола.
Чичек хатун, която не знаеше нито какво да каже, нито какво да направи, бе като парализирана от страх, че вече са изпратени убийци, които да погубят сина ѝ.
Феримах се обади отново:
– Ще вдигнем трон за нашия султан на друго място.
Нада не откъсваше очи от нея. Изведнъж рязко се обърна към Джем и тропна с крак.
– Губим време. Някаква слугиня и този безумец ли ще слушаш?
– Вълкът се върна!
Всички се вторачиха в Джем изумени. Някои от придворните дори си помислиха, че принцът е загубил разсъдъка си от уплаха и притеснение.
– Върна се! – извика Феримах. – Рижият вълк се върна!
Плесна с ръце от радост.
Джем бе избрал да се бори за престола.
Никой не разбра за какъв вълк говорят принцът и слугинята, но сега нямаше време за обяснения. Джем се изправи.
– Веднага повикайте всички бейове и аги от санджака! – разпореди той. – Аз, Джем, син на покойния султан Мехмед Завоевателя, казвам: Щом са скрили смъртта на баща ми от мен и са убили пратеника на великия везир, значи има заговор. Някой е поръчал на евреина да отрови баща ми. Османският престол е узурпиран. Няма да призная узурпатора, дори той да е по-големият ми брат!
Всички слушаха принца със затаен дъх. Джем протегна ръка напред.
– Дойде денят, в който всеки трябва да покаже дали е приятел или враг. Приятелите трябва да засвидетелстват верността си. Нека всички бейове, аги, земевладелци, занаятчии, селяни и всеки, който иска да помогне за освобождаването на трона на османската държава, да тръгне с мен. Всеки желаещ ще намери място в редиците ми.
Джем огледа притихналото множество.
– Макар престолът в завладения от баща ми град Истанбул да е узурпиран, тронът, на който са седели Осман гази и Орхан гази в Бурса[25], е непокътнат. Ще обявя за своя столица града, в който се намира гробницата на моя праотец Баязид Худавендигяр[26], загинал в битка за правата вяра. Бурса ще стане градът на освобождението!
Сред насъбралата се тълпа се понесе шепот.
– О, Аллах! – прогърмя гласът на Джем. – Дай ми сили и смелост! Нека приятелите ме последват! Тръгвам на поход!
Мнозина се просълзиха от речта на принца. Чичек хатун не се и опитваше да сдържи риданията си. "Достоен син на баща си! – развълнувано си мислеше тя. – Ех, Мехмед, защо те няма да го видиш?"