– Всемогъщият турчин е мъртъв! Нека тази вест се разнесе на изток, на запад, на север и на юг!
Тълпата се разкрещя необуздано. Хората викаха, благодаряха на Бог, целуваха кръстовете на вратовете си, тропаха. Земята се тресеше под краката на множеството, а между седемте хълма на Рим се разнасяше страховит тътен.
Папата вдигна още веднъж жезъла си и благослови тълпата.
– Благодарим ти, Господи! Султан Мехмед си получи заслуженото.
В чест на паметното събитие за първи път се разнесе звънът от голямата бронзова камбана на Сикстинската капела, която все още бе в строеж.
Последваха я камбаните на всички черкви и параклиси в Рим, Италия, Европа и целия християнски свят.
Франческо дела Ровере се отправи по стълбите, за да отслужи благодарствена литургия. Внезапно зад гърба си дочу шум от забързани стъпки и потракващи мечове.
– Ваше Светейшество!
"Какво ли става пак?" – обърна се с досада папата.
От дъното на коридора се задаваха няколко стражари. Най-отпред вървеше командирът им Ди Пиетро.
– Добри новини, Ваше Светейшество!
– Знам! – сопна му се Светият отец. – Цяла Италия знае, само ти не си разбрал!
Задъханият стражар коленичи. Поклати глава.
– Новините са от дон Алфонсо.
Папата в миг усети, че радостта му помръква. Дукът на Калабрия дон Алфонсо ръководеше съпротивителните действия срещу османците в Отранто. Напоследък никой не се осмеляваше да попита какви са вестите, които изпраща той.
– Турците са започнали да се изтеглят. Бягат. Войниците са се върнали в Отранто. Пашите се товарят на кораби в най-близкото пристанище.
27
Цареше гробно мълчание. Везирите нямаха представа нито какво ще чуят на сутрешното заседание на Дивана, нито какво да кажат. Все още не се бяха съвзели от смъртта на султан Мехмед и от коронацията на принц Баязид.
Чувстваха се несигурни.
Всички се бояха, че Османската империя отново ще бъде обзета от безредици и борби за власт, както след смъртта на Баязид Йълдъръм.
Сега османците имаха двама владетели.
Везирите бяха единодушни, макар никой да не смееше да изрече мнението си на глас.
Името Баязид сякаш бе белязано от някакво проклятие.
Ходжите отричаха подобни суеверия, но тайно си мислеха същото.
Ако не проклятие, то това име със сигурност носеше лош късмет на османците. Нима след гибелта на предишния султан Баязид страната не бе обхваната от опустошителни войни между четиримата му сина в продължение на цели четиринайсет години?
Сега двамата наследници на султан Мехмед си оспорваха престола. Коварството на бейлербея на Анадола Абдулах разчисти пътя на Баязид към трона, но принц Джем не призна по-големия си брат за падишах.
Че султан Мехмед е отровен, не можеше да бъде скрито, въпреки усилията на заговорниците. Падишахът наистина беше болен, но внезапната му смърт събуди подозрения у мнозина. Все повече се разрастваше пожарът, който запали принц Джем с обвинението, че баща му е бил отровен по заповед на Баязид или анадолския бейлербей.
Везирите, големците, имамите и най-важното – войниците, бяха разединени. Церемонията по обявяването на Баязид за султан не сложи край на слуховете. Еничари, спахии и войници продължаваха да обсъждат каква ли е истинската причина за смъртта на Мехмед.
Задаваха си много въпроси.
Ако султан Мехмед наистина е отровен, кой е подготвил злодеянието?
Кой е приготвил смъртоносната отвара? Кой стоеше зад доктор Ладжапо? Рим?
Едва ли бе съвпадение, че падишахът е отровен точно когато събираше войската в Гебзе, за да тръгне на поход към Италия[27]. Може би след толкова неуспешни опити Римската църква най-после бе успяла да отмъсти за превземането на Константинопол.
Или пък бе дело на принц Баязид, обзет от силно желание да заеме бащиния престол?
Везирите, които познаваха привързаността на Баязид към суфизма, казваха: "Изключено! Той винаги е уважавал и почитал баща си. Сигурни сме, че не е замесен". Никой обаче не вярваше искрено в това. Макар всички да гледаха в очите новия падишах с надеждата да получат пари, почести и власт, всеки се съмняваше в невинността му.
Исхак паша въздъхна притеснено:
– Все още нямаме вести от пратеника, когото падишахът изпрати при принц Джем.
Аяс паша измърмори нещо неразбрано. Исхак се приближи към него.
– Стига си мънкал под нос, Аяс! Кажи ясно, та всички да чуят.
27