Спряха веднага щом зърнаха минаретата на джамията и кубето на Зеленото тюрбе в Бурса. Джем се изправи на стремената на коня си. Обърна се към струпалите се около него войници:
– Ето я Бурса! Градът, завещан ни от Осман гази, Орхан гази и Мурад хан Худавендигяр.
Сред викове и възгласи мюезините във войската му прочетоха молитва. Джем реши да забрави черните мисли. Най-после бе пристигнал в Бурса. Независимо още колко битки му предстояха, той вече бе заявил сериозно желанието си за османския престол.
Дервишът Руми тихо приближи до Джем и го докосна по рамото.
– По-добре влезте в града, без да вдигате много врява – прошепна му той.
– Защо? Войниците ми имат право да се похвалят.
Дервишът стисна устни.
– Да, но нямат право да вилнеят из Бурса. Влезте в града като принц наследник на султан Мехмед, а не като предводител на войска окупатор.
Джем впери поглед в очите на Руми.
– Принц ли каза?
Обърна се и посочи с ръка бойците, които нямаха търпение да влязат в Бурса.
– Те ме наричат "султан". Крещят: "Да живее падишахът!".
Дервишът се приведе към Джем.
– В момента сте двама владетели, но тронът е само един. Смятате ли, че възгласите на войниците са достатъчни, за да станете падишах, принце? Боя се, че османците няма да търпят двама управници едновременно.
– И аз няма да търпя, Руми! Правото е на победителя, нали? Аз победих. Баязид загуби. Той трябва да отстъпи.
Дервишът замълча, но Джем прочете укора в очите му.
– Нима сам не ми казваше да не пускам онова, което съм хванал? И ето, аз го държа здраво, Руми. Облегалката на трона е в ръцете ми. Не искай от мен да го пусна!
Мъжът гледа дълго Джем в очите. Суровото изражение върху лицето му полекалека се смекчи.
– Щом си твърдо решен да тръгнеш по този път, когато влезеш в Бурса, нареди в джамиите да прочетат молитва в твоя чест. Обяви официално встъпването си в поста на владетел. Раздай пари на бедните. Покажи ясно на всички, че брат ти не е законният господар. Нека се знае, че османците имат само един падишах и той е Джем – синът на Мехмед султан.
– Ще постъпя както ми каза, дервиш баба[29]. Не се тревожи. Знай, няма да допусна държавата да има двама управници. Ще воювам за правата си, та ако ще накрая моята глава да падне.
Дервишът замислено поклати глава.
– Надявам се да запомниш думите си, принце.
Когато видя смръщените вежди на Джем, Руми се усмихна.
– Грешка на езика, султане! Простете на покорния си слуга. И все пак… Не изневерявай на себе си. Не влизай в Бурса като окупатор.
30
Джем спази обещанието, дадено на дервиша Руми. Войниците му разпънаха лагера си край града, а той влезе в Бурса само с малка група свои приближени.
Жителите на града бяха излезли по улиците. Отдавна не им се беше случвало нещо толкова вълнуващо. Всички се стичаха около конниците, за да видят наследника на султан Мехмед Завоевателя отблизо. Думкаха по тъпани и надуваха зурни.
Мъже и жени сочеха с пръст Джем и си шушукаха.
– Колко е млад! Казват, че е само на двадесет и две години.
– Покойният му баща превзе Византия, когато бе едва на двадесет и една.
– Този ли ще ни бъде падишах?
– Вече е. Виж каква величествена осанка има. Бащичко!
Някой се разсмя:
– Все едно си виждал Мехмед Завоевателя! Откъде знаеш, че си приличат, Лютфулах Челеби?
Мъжът млъкна. И той се разсмя заедно с останалите.
Без да откъсват очи от свитата на Джем, хората в тълпата недоумяваха:
– Как да го наричаме сега? – попита някой. – Принц или падишах?
– Що за въпрос, ефенди? Да не си оглушал? Нима не чуваш виковете: "Да живее падишахът!"
– Откъде да знам? Виковете достатъчни ли са, за да стане някой падишах?
– Какви ги приказваш? Не са само виковете! – разгорещи се привърженикът на Джем. – Само на три часа път оттук войската на новия ни господар разби армията, която брат му бе изпратил срещу него. Половината от войниците на Баязид се присъединиха към силите на Джем. Какво още искаш? Баязид не е истински падишах. Трябва да напусне столицата.
– Така ли мислиш? А ако не я напусне?