Джем промърмори нещо неясно. Обърна се към Феримах, сякаш искаше да ѝ каже нещо. После внезапно се завъртя и си тръгна, скръстил ръце зад гърба си. В душата на Огнения принц бушуваше буря.
Феримах се сви, сякаш нещо я прободе. Огнен принц ли? Джем вече бе падишах. А тя бе обикновена слугиня. Двамата бяха безкрайно далеч един от друг.
Макар да беше красива като Нада, а може би дори и по-красива, Феримах не бе попаднала в харема.
Тя щеше да седи на постелката до вратата като прислужница на падишаха.
Феримах почувства как очите ѝ се замъгляват от сълзи. "Нищо, и на това съм доволна!" – помисли си тя.
– Султане! – прошепна слугинята.
Джем тутакси се обърна.
Феримах видя в очите му светлина и надежда.
– Забравих да ви кажа. Вървящият трябва да може да се спре.
Джем я изгледа учудено. Очите му помръкнаха.
– Да спре ли?
– Да, да спре!
Феримах се приближи към Джем. Вдигна глава и го погледна в очите.
– Простете дързостта ми! Ако желаете, ме ударете. Ще го понеса. Но ако не ви кажа това, което имам да ви казвам, а после ни сполетят беди, все едно ще умра.
– Стига недомлъвки. Казвай направо!
– Господарю, планината проговори.
Джем се втренчи в нея с почуда.
– Планината ли?
– Правилно ме чухте, султане. За първи път се случи преди седем-осем години. Може да ви се стори, че говоря глупости, но аз съм сигурна в думите си. Снощи планината проговори.
Джем вдигна глава и погледна към заснежените склонове на Улудаг, които изглеждаха като посребрени в спускащия се мрак.
– Може ли планината да говори, Феримах? Какви ги приказваш? Да не би битката да ти е размътила ума? Сънувала си.
Нямаше връщане назад.
– Да, планината проговори в съня ми – отвърна Феримах, за да си спести останалите въпроси.
Джем не можа да прикрие усмивката си.
– Е? Какво каза – планината?
Феримах стисна устни, за да овладее напиращия у нея гняв. "Глупак! – помисли си тя. – Планината се опитва да те спаси!" Въпреки това се насили да продължи:
– Планината каза: "Вървящият трябва да може да се спре. Който не спира, бързо се уморява. Кажи на султан Джем да не отива при брат си. Нека брат му да дойде при него, ако иска. Нека Джем да изпрати посланик…"
Феримах не обърна внимание на ироничния поглед на Джем и продължи бавно:
– Господарю, ако той е падишах, и вие сте падишах. Той е султан Баязид, а вие сте султан Джем.
Изведнъж погледът на мъжа срещу нея стана сериозен. Пред Феримах се изправи падишахът. След като помълча, Джем промълви:
– Планината е права. Ще изпратя най-добрия посланик. Трябва да го намеря час по-скоро и да подготвя онова, което имам да казвам на брат ми.
Феримах се поклони както подобава.
Джем се обърна. Направи две крачки и извика през рамо:
– Мъдра е планината! Добре че има говорещи планини.
Тръгна усмихнат към двореца.
Феримах не откъсна очи от него, докато не го изгуби от поглед.
– Когато планината заговори, трябва да я слушаш – прошепна момичето. – Иначе планината ще се ядоса и ще се разтърси, ще се срине. Повярвай ми, Огнени принце! Виждала съм я с очите си как се срива. А когато това се случи, настава истинско бедствие!
31
– Бог ми е свидетел, вече не знам какво да ти кажа!
Старицата се подпря на подредените зад гърба ѝ възглавници и леко се премести напред. Лицето ѝ се сгърчи от болка.
– Ох, ох, ох! – простена тя и бавно провеси единия си крак от канапето.
Седящата срещу нея жена, от чиято забрадка се подаваха буйни къдрави коси, разтревожено плесна с ръце.
– Възглавници! – извика тя на прислужниците. – Бързо! Донесете още възглавници! Нали ви казах, че тези не са достатъчни. Подпъхнете ги под крака на хала султан[30].
– Няма нужда! – възпря ги възрастната жена. – На седемдесет и четири години съм, Гюлбахар. Лекарите не могат да намерят цяр за болките ми, та твоите възглавници ли ще ми помогнат?
– Тъкмо казвах, че
– Така ли? – прекъсна я старицата, докато масажираше крака си. – да видим какво казваше… Стори ми се, че рече: "Не знам какво да кажа".
"Ах ти, лисицо! – помисли си Гюлбахар. – Защо се правиш на изкуфяла? Хитруваш, а?"
– Исках да кажа, хала султан, че Негово Величество падишахът
– Гюлбахар! – просъска рязко старицата и размаха ръка. – Стига с тези официалности. Този, когото наричаш негово величество падишахът, ти е син!