После седяхме още дълго и докторът свари пунш с джин, за разнообразие, макар че аз, лично, вече особена разлика не усещах. Но всичко бе толкова хубаво и ние бяхме много щастливи — всички бяха тъй любезни един към друг.
Чичо Джон ни разказа една много смешна история. О, това наистина беше смешна история! Не помня сега за какво ставаше дума, но съм сигурен, че тогава тя ми се стори изключително забавна; май никога така не бях се смял. Даже е чудно, че не мога да си спомня тази история — та нали той ни я разказа четири пъти! И само по наша вина не я разказа пети път. След това докторът ни изпя една забавна песен, където му се наложи да имитира гласове на домашни животни и птици. Наистина той ги обърка малко. Ревеше като магаре, когато ставаше дума в песента за петел, а изобразявайки свиня — кукуригаше. Но ние прекрасно разбрахме какво точно той има предвид.
Аз почнах да разказвам един много интересен виц, но почти веднага с удивление забелязах, че никой не ми обръща никакво внимание.
Отначало помислих, че от тяхна страна това е доста неучтиво, но после загрях, че всъщност през цялото време съм разказвал наум, а не на глас, тъй че те, разбира се, изобщо и не са подозирали, че аз нещо им разказвам, и, навярно, съвсем не са могли да разберат какво означават моите красноречиви жестове и оживеното изражение на лицето ми. Да, ето ти тебе презабавна, наистина, грешка! Никога по-рано не беше ми се случвало подобно нещо.
После помощникът на нашия свещеник взе да показва фокуси с карти. Попита не ни ли се е случвало да видим някога игра, която се нарича „три листчета“. Той каза, че това е такова изобретение на човешкия ум, при което долни, безсъвестни хора, постоянни посетители на конните състезания и други подобни злачни места, чрез измама отнемат парите на неразумните юноши. Той каза, че това е много прост фокус: всичко зависи от ловкостта на ръцете. Ловкостта на ръцете мами окото. Той каза, че ще ни демонстрира този мошенически номер, за да бъдем винаги нащрек и да не попадаме на въдицата. Измъква чичовата колода с картите, от нея потегли три карти, две обикновени и една с картинка, седна на килимчето пред камината и ни обясни какво ще прави.
Той каза:
— Ето, вземам тези три карти — така — и ви ги показвам. След което спокойно ги поставям на килимчето с гръбчето нагоре и ще ви помоля да посочите коя е картата с фигурата. И на вас ще ви се стори, че знаете коя точно е картата с фигурата. — И той извърши всичко това.
Старият мистър Кумбс — той при нас е още и църковен настоятел — каза, че фигурата е по средата.
— На вас ви се струва, че сте я видели — каза, усмихвайки се помощникът на нашия свещеник.
— Въобще нищо не ми се струва — отвърна мистър Кумбс. — Аз ви казвам, че тя е в средата. И залагам половин крона за това, че тя е в средата.
— Ето, виждате ли, то е точно това, за което ви говорех — каза помощникът на нашия свещеник, обръщайки се към нас. — Ето по такъв начин се завличат в мрежите неразумни юноши и им се прибират парите. Те са уверени, че знаят коя е картата, на тях им се струва, че са я видели. Те не схващат, че ловкостта на ръцете мами очите им.
Той каза, че познава млади хора, които тръгват на гребни състезания или за мач по крикет с няколко фунта в джоба, а се връщат вкъщи още по светло без грош, губейки всичките си пари в тази безнравствена игра.
Той каза, че ще вземе половината крона на мистър Кумбс, защото това ще му послужи като много сериозен урок и може би ще се окаже в бъдеще като едно средство за спасение на парите на мистър Кумбс; а два шилинга и шест пенса той, помощникът на нашия свещеник, ще отдели за църковния фонд.
— За това не се безпокойте — възрази мистър Кумбс. — Помислете по-добре как да не вземете половин крона от църковния фонд.
И той постави парите върху средната карта и я обърна.
Колкото и да е странно, но действително се оказа, че е дама.
Всички ние много се изненадахме, а помощникът на нашия свещеник — особено.
Той каза, че понякога наистина става и така, човек да познае картата… случайно.
Помощникът на нашия свещеник каза, че това е най-лошата от злините, които човек може да си причини, защото когато си опиташ щастието и от първия път спечелиш, то веднага ти харесва тази тъй наречена игра и се увличаш дотам, че си готов отново и отново да рискуваш парите си, докато накрая не си принуден да напуснеш полесражението разорен.
След което той отново взе да ни показва своя фокус. Този път мистър Кумбс каза, че дамата е от края към кофичката с въглищата и поиска да постави на тази карта пет шилинга.
Ние взехме да се смеем и да го разубеждаваме. Но той не искаше да слуша никакви съвети и настояваше на своето.