— Глупости! — рече Бинго. — Я елате!
Той заблъска с чукчето и получи незабавна реакция.
— По дяволите! — издума Бандитът, изскочил изневиделица.
— Вижте — започна Бинго. — Каня се да оправям колата. Ще имате ли нещо против жена ми да влезе за малко да се постопли?
— Да — отвърна Бандитът. — Ще имам.
— Освен това бихте могли да я почерпите и чашка чай.
— Бих могъл — но няма да го направя!
— Няма?
— Няма! И, за Бога, говорете по-тихо! Какво сте се развикали! Нямате представа що за бебе е това! Понякога се буди от падащ лист.
— Искам да си изясня положението — настоя Бинго. — Добре ли разбрах, че отказвате да дадете чаша чай на съпругата ми?
— Да.
— И ще оставите една жена да умре от глад?
— Да.
— Да, ама не! — заяви младият ми приятел. — Ако незабавно не се отправите към кухнята, не сложите чайника на печката и не започнете да режете филийки за препичане, аз ще се разкрещя и ще събудя бебето!
Бандитът посивя.
— Няма да го направите!
— Ще го направя!
— Сърце нямате ли?
— Нямам.
— Малко човещина?
— Нито капка.
Бандитът се обърна към госпожа Бинго. Дори в тъмното се виждаше, че е един сломен човек.
— Скърцат ли ви обувките? — попита смирено.
— Не.
— Влезте тогава.
— Благодаря ви — каза госпожа Бинго.
Тя се извърна за миг към мъжа си и погледът, с който го дари, бе от онези погледи, които изпадналите в беда благородни девици са мятали към рицарите, пропъдили небезизвестните дракони. Поглед на обожание и благоговейна почит. Ей такива погледи им дай на съпрузите!
— Любов моя! — прошепна тя.
— Обич ненагледна! — рече Бинго.
— Ангел мой!
— Безценно мое съкровище! Хайде, Бърти, ела да оправим колата.
Той напипа в тъмното бидона с бензина, напълни резервоара и завиши капачката. После си пое дълбоко дъх.
— Бърти! Срам ме е да си призная, но в течение на продължителното ни познанство имаше моменти, когато аз временно губех вяра в Джийвс.
— Не може да бъде! — ахнах аз, неповярвал на ушите си.
— Да, Бърти, така е. На моменти вярата ми в него, макар и много леко, се разклащаше. Питал съм се: дали не е загубил едновремешните си дарби? Но нивга вече! Отсега нататък съм доверчив като невръстно дете. Всичко беше негова идея, Бърти. Той каза, че ако две жени внезапно се окажат в последния момент лишени от чашата си чай, то те ще се обърнат една срещу друга и ще си видят сметката. И ето резултата!
— Ама чакай, Джийвс не можеше да знае, че колата ще се развали насред пътя!
— Напротив! Той изпуснал бензина от резервоара, когато ти го изпрати да докара колата, и оставил само колкото да стигнете до някое място, където да няма жива душа да ви помогне. Той предвиди случилото се. От мен да знаеш, Бърти, че като Джийвс втори няма!
— Така е.
— Той е истинско чудо!
— Чудо на чудесата!
— Вълшебник!
— Бива си го. Тъпкан е с разтварящи мазнините витамини.
— Точно това исках да кажа. А сега да отидем да съобщим на Роузи, че колата е оправена, и да запрашим към дома, където ни чакат халби бира.
— Никаква бира, старче! — твърдо се възпротивих аз. — Горещ скоч с малко вода и лимон.
— Ти си напълно прав! Усетът ти в това отношение е безпогрешен, Бърти. Значи, горещ скоч с малко вода и лимон!