— Слушаше ли внимателно, Джийвс?
— Да, сър.
— Костелив орех, какво ще кажеш?
— Безспорно, сър.
Бинго и госпожа Бинго се приближиха до нас.
— Първото състезание започва чак след половин час — осведоми ни моят приятел. — Така че най-добре първо да хапнем. Хайде, Джийвс, давай кошницата.
— Моля, сър?
— Кошницата с обяда — поясни Бинго любвеобилно и си облиза устните.
— Кошницата не е в колата на господин Устър, сър.
— Какво!
— Предположих, че е във вашата кола, сър.
Не съм виждал слънцето да залезе с такава бързина от нечие лице, както в случая с Бинго. Той изстена гръмко.
— Роузи!
— Кажи, котенце?
— Ошницата! Кобядът!
— Кое, зайо?
— Кошницата с обяда!
— Кажи, миличко?
— Забравили сме я!
— Нима? — попита госпожа Бинго.
Признавам, че никога не е падала по-ниско в очите ми. Познавах я като жена, способна да отдаде дължимото на сервираната маса. Преди години, когато леля ми Далия й задигна готвача-французин Анатол, тя я нарече с епитети, които силно ме впечатлиха. А ето, че сега, когато научаваше, че е зарязана насред голата прерия без троха хляб и лъжица супа, единственото, което имаше да каже по въпроса, бе това вяло „Нима?“. Не си бях дал ясна сметка до каква степен се е оставила да бъде смазана от властното обезкостяващо присъствие на Шайк.
Самата Шайк падна дори по-ниско.
— Толкова по-добре — изрече тя, а гласът й преряза Бинго като с нож. — Най-здравословно е да се прескача обяда. Ако изобщо се обядва, то трябва най-много да сдъвкваме добре няколко орехови ядки, един банан и стъргани моркови. Всеизвестен факт е, че…
И тя продължи да обяснява надълго и нашироко какво представляват стомашните сокове, и то по начин, крайно неподходящ за компания, в която присъстват джентълмени.
— Видя ли, миличко? — каза накрая госпожа Бинго. — Ще се почувстваш толкова по-добре, като не се натъпчеш с трудносмилаема храна. Нищо по-хубаво от това не можеше да ни се случи.
Бинго я изгледа продължително.
— Ясно — рече. — Нали ще ме извините — ще отида някъде, където мога да се веселя, без това да предизвика нечии коментари.
Видях как Джийвс се отдалечава многозначително и го последвах с искрица надежда в сърцето. Доверието ми в него не остана излъгано. Беше се запасил с достатъчно сандвичи за двама, че и за трима. Подсвирнах на Бинго и той се присъедини към нас, така че се подкрепихме скришом зад живия плет. След това Бинго хукна да се съветва с агентите по залагането, а Джийвс се изкашля.
— Да не глътна нещо накриво?
— Не, сър, благодаря. Просто исках да изразя надеждата, че не ме упреквате, задето си позволих подобна волност.
— Какво си си позволил?
— Да сваля кошницата от колата малко преди да потеглим, сър. Разтреперих се като лист. Изцъклих се насреща му. Смразен. Поразен до дъното на възмутената ми душа.
— Ти ли, Джийвс? — изрекох със същия глас, с който Цезар се е обърнал към проболия го с остър предмет Брут. — Нима искаш да кажеш, че ти злоумишлено, ако това е думата…
— Да, сър. Прецених, че това ще е най-здравомислещата политика, към която е редно да се ориентираме. Не би било благоразумно, сметнах, да допуснем госпожа Литъл, предвид настоящите й настроения, да бъде очевидец на това как господин Литъл се храни в рамките на мащаба, очертан от неговите собствени думи рано тази сутрин.
Проумях.
— Вярно, Джийвс! — съгласих се замислено. — Сега вече разбирам. Ако младият Бинго има някакъв недостатък, той е, че в обществото на сандвич с шунка е склонен да освирепее. И друг път съм го придружавал на излети, и то нееднократно, и начинът, по който пристъпва към най-обикновения сандвич с език, силно наподобява царя на животните в момента, в който е хвърлил око на някоя антилопа. А ако на хоризонта са се задали освен това омари и варени пилета, признавам, че гледката би могла да потресе и най-любящата съпруга. И все пак… въпреки всичко…
— Въпросът има и друг аспект, сър.
— Какъв?
— Един цял ден без храна, прекаран на свеж есенен въздух, би могъл да промени становището на госпожа Литъл и тя да престане да гледа със същото съчувствие и съучастие на схващанията на госпожица Шайк за диетичното хранене.
— Искаш да кажеш, че гладът ще я застърже и госпожа Б. ще е готова да захапе тази Шайк, щом тя й изтъкне каква радост е за стомашните сокове да си дадат един ден почивка?
— Точно така, сър.
Но аз поклатих глава. Неприятно ми беше да полея със студен душ възторга му, но нямаше как.
— Зарежи тая идея, Джийвс. Боя се, че не си проучил нежния пол с моята задълбоченост. За една жена пропуснатият обяд е празна работа. Женското отношение към обяда е известно с престъпното си лекомислие и нехайство. Голямата ти грешка, Джийвс, е, че си объркал обяда със следобедния чай. Както е известно, адът не познава нищо по-развихрено от жена, която си иска чая и няма как да го получи. Тогава и най-благият екземпляр от този човешки вид се превръща в експлозив, готов да се възпламени и от най-невзрачна искра. Но не и обядът, Джийвс. Не съм допускал, че тази проста истина не ти е известна — на човек с твоята общопризната и всеизвестна ерудиция!