— О, не. Ние всички работим по нещо. С изключение на брат ми Юстас. Миналата зима спечели турнира по билярд в Литълууд и оттогава страшно се възгордя. Вирнал си е носа и смята останалите от семейството за прах под краката си. Движи се в други кръгове.
— Проклет сноб — каза Рори разгорещено. — Мразя класовото делене.
Той беше готов да продължи по темата, защото имаше готови куп необорими аргументи, но в този момент телефонът иззвъня и той изумено се огледа.
— Господи! Само не ми казвайте, че старият Бил си е платил сметката за телефона — викна той смаяно.
Моника вдигна слушалката.
— Ало?… Да, тук е Роастър Аби… Не, лорд Роастър го няма в момента. Говорите със сестра му, лейди Кармойл. Номерът на колата му? Не знаех, че има кола.
Тя се обърна към Джил:
— Знаеш ли номера на колата на Бил?
— Не. Защо питат?
— Защо питате? — повтори въпроса й Моника в телефонната слушалка. Слуша известно време и затвори. — Прекъсна.
— Кой беше?
— Не каза. Просто глас от безкрая.
— Да не би Бил да е катастрофирал? — обезпокои се Джил.
— Ами — намеси се компетентно Рори. — Той е прекалено добър шофьор. Сигурно е спрял да глътне нещо разхладително и искат номера му за бумагите си. Но винаги може да се получи конфуз, когато хората не си казват имената по телефона. Имахме при нас един образ — от щанда Мармалади, Сосове и Консерви — който бил събуден една нощ от мистериозен глас по телефона и за да съкратя малко тази дълга история…
Моника обаче наложи вето.
— Запази я за след вечеря, кралю на сладкодумниците — отсече тя. — Ако въобще има някаква вечеря — добави тя колебливо.
— О, разбира се, че ще има — каза Джил. — И няма начин да не признаете, че се топи в устата. Бил има много добра готвачка.
Моника се ококори.
— Готвачка? Не мога да повярвам. А ако ми кажеш, че има и прислужница, съвсем ще ме шашнеш.
— Има. Казва се Елен.
— Вземи се в ръце, момиче. Говориш фантасмагории. Никой в днешно време не държи прислужници.
— Но Бил има. И градинар. И иконом… Невероятен иконом! Казва се Джийвс. Дори мисли да вземе момче да лъска ножовете и ботушите.
— О, Небеса! Звучи ми като разказ за някой султански сарай. — Моника се замисли. — Джийвс? Защо това име ми се струва познато?
Рори веднага й поднесе факлата на познанието.
— Бърти Устър, скъпа. Той имаше иконом с такова име. Та този Джийвс сигурно му е брат или нещо такова.
— Не — поясни Джил. — Това е същият човек. Бил го взе назаем.
— Но как, за Бога, Бърти се е отказал от него?
— Мисля, че господин Устър е заминал някъде. Както и да е, но един ден Джийвс се появи тук и обяви, че е готов да поеме службата, а Бил веднага го грабна. Той е истинско бижу. Бил каза, че Джийвс е „стара кримка“, каквото и да означава това.
Моника все още не можеше да се съвземе от смайването си.
— Но Бил как се оправя с финансите? Плаща ли на антуража си или само им пуща по някоя усмивка от време на време?
— Разбира се, че им плаща. И то доста щедро. Раздава кюлчета злато всяка събота.
— А откъде взема парите?
— Заработва ги.
— Не ставай глупава. Бил не е заработил нито пени от времето, когато му даваха по два пенса, за да си изпие рициновото масло. И как, ако не е тайна, заработва толкова пари?
— Върши някаква работа за Земеделската управа.
— Какво говориш, скъпа? От това едва ли можеш да направиш състояние.
— Изглежда Бил успява. Предполагам, че е много добър в работата си и му плащат повече отколкото на другите. Всъщност не знам точно какво прави. Ходи някъде с колата. Предполагам, че нещо инспектира. Попълва онези фермани с въпроси. Но тъй като не е много добър в смятането, винаги взема и Джийвс със себе си.
— Но това е чудесно — облекчено каза Моника. — Страхувах се, че отново е започнал да залага на конни състезания. Толкова ме тревожеше по-рано начина, по който търчеше от хиподрум на хиподрум, че дори нямаше време да хапне като хората, ами си носеше сандвичи.
— О, в никакъв случай не е това. Той ми се закле никога повече да не залага на коне.
— Много разумно решение — одобри Рори. — Въпреки че не съм против от време на време човек да пораздвижи кръвта си с някой дребен залог. Ние в „Харидж“ винаги залагаме по петарка преди някое по-завъртяно събитие. А шефовете пущат и по нещо по-голямо.
Джил тръгна към френския прозорец.
— За съжаление не мога да ви обърна повече внимание — каза тя. — Трябва да се залавям за работа. Дойдох да видя ирландския териер на Бил. Има треска.
— Дай му Болус.
— Изпробвам едно ново американско мазило. Хванал е краста. Ще се видим по-късно.