— И вместо бухалка използват тенис ракета — промърмори господин Крокър.
— Моля за вниманието ти, Бингли, особено когато говоря за Джеймс. Недодялан е като всички американци и с всеки изминал ден маниерите му загрубяват, вместо да станат по-изтънчени. Вчера обядвах в „Карлтън“ със семейство Делафийлд. Не щеш ли, забелязах, че недалеч от нашата маса се бе разположил Джеймс в компанията на някакъв младеж в крещящо облекло. Истински позор е синът ти да се явява на обществено място, придружен от подобни съмнителни типове. Въпросният екземпляр имаше счупен нос и говореше гъгниво. Не стига това, ами крещеше така, че всички се обръщаха. Хвалеше се, че имал най-страхотния удар. По-късно капитан Рокстън ме осведоми, че събеседникът на Джеймс бил второкласен професионален боксьор от Ню Йорк на име Спайк Дилън. А нашето момче го беше поканило на обяд, и то в „Карлтън“.
Господин Крокър остана безмълвен. От опит знаеше, че няма смисъл да се обажда, когато жена му говори.
— Трябва да накараме Джеймс да осъзнае отговорностите си. Ще поговоря най-сериозно с него. Представяш ли си, онзи ден научих за един достоен човек, който щедро субсидира партията ни и на когото е било присъдено само рицарско звание заради недостойното поведение на сина му. Членовете на кралската фамилия са много консервативни. Джими трябва да си опича ума и да внимава какво прави. Случва се дори младежите от каймака на обществото да постъпват неразумно, но прегрешението им се прощава, ако е извършено в подходяща компания. Публична тайна е, че по време на следването си в Оксфорд младият лорд Дачет редовно е бил изхвърлян от кабарето „Емпайър“, но никой не му се сърди, а роднините му често се шегуват с подвизите му. Но нашето момче се движи в неподходяща компания. Професионални боксьори, пфу! Едно време беше модно младежите от висшето общество да се сприятеляват с подобни личности, но тази мода отдавна е отминала. Непременно ще разговарям с Джеймс. Ще го предупредя, че за нищо на света не бива да привлича вниманието на клюкарските вестници. Надявам се репортерите да са забравили как преди три години той развали годежа си, но дори най-невинното му провинение отново ще накара в печата да се заговори за „подвизите“ му и това ще бъде фатално. Евентуалният наследник на благородническа титла трябва да е изключително предпазлив…
Както вече споменахме, Бингли нямаше навик да прекъсва монолозите на съпругата си, но този път го стори:
— Виж сега…
Госпожа Крокър смръщи вежди:
— Колко пъти съм ти казвала да не започваш всяко изречение с тези думи. Представи си, че се изпуснеш и когато произнасяш реч пред камарата на лордовете. Репортерите ще те съсипят от подигравки.
Съпругът й конвулсивно преглъщаше, сякаш вече беше застанал пред лордовете и гърлото му беше пресъхнало. Подобно на Савел от Тарс3 той като че бе загубил зрението си от ослепителната светлина, проблеснала след изявлението на жена му. Откакто се бяха заселили в Лондон, често се питаше защо Юджиния е предпочела да живеят в чужда страна. Тя не предприемаше нищо без определена цел, но до този момент Бингли не беше прозрял мотивите й за доброволното им изгнание. Дори и сега идеята му се струваше твърде невероятна. И все пак в думите й се съдържаше ужасяваща истина, която го накара да изгуби ума и дума.
— Виж сега… извинявай, няма да го чуеш повторно… Юджиния, нали не си намислила… нали не се стремиш да ме направят лорд?
— Откакто сме тук не се стремя към нищо друго.
— Но… защо? Защо? Обясни ми защо.
Красивите очи на съпругата му войнствено проблеснаха.
— Ще ти обясня, Бингли. Малко преди двамата с теб да се оженим, разговарях със сестра ми Неста. Поведението й беше непростимо. Нарече те с какви ли не оскърбителни прозвища, за което никога няма да й простя. Позволи си дори да спомене, че се омъжвам за човек от много по-долна класа. Ето защо ще ти издействам благородническа титла, та ако ще да пукна от работа. После ще изпратя на Неста изрезка от вестника със списък на посветените в рицарско звание. Е, вече знаеш причината.
Възцари се гробно мълчание. Господин Крокър отпи от изстиналото си кафе. Очите на съпругата му продължаваха победоносно да блестят — навярно си представяше славното бъдеще.
— Това означава ли, че трябва да остана тук, докато ме направят лорд? — плахо попита той.
— Да.
— Никога ли няма да се върнем в Америка?
— Не и докато не постигна целта си.
— Божичко! Мамка му! Да му се не види! — възкликна Бингли, в миг разкъсал оковите на доброто възпитание.
Макар да беше до болка амбициозна, Юджиния имаше добро сърце. Влизаше в положението на съпруга си и бе готова да му прости нецензурните възклицания, стига той да осъзнаеше великата й идея. По-късно щеше да изисква от него безпрекословно подчинение, но сега трябваше да му позволи да се окопити от удара.
3
Савел, по-късно известен като Павел, апостол и мъченик. През 37 година след Христа, докато вървял към Дамаск, чул Иисус да го пита: „Савле, защо ме гониш“, и изведнъж ослепял. — Б.пр.