— Тша-тло! — отвърна той, скърцайки със зъби.
Тази дума произхожда от диалекта на навахите и означава жаба, дрънкало, човек, който говори ненужно, страхливец; следователно тя беше обида, на която обаче ловецът не обърна внимание. Защо този човек си служеше с езика на навахите? Външният му вид издаваше, че беше по-скоро сиус.
— Имаш право да се ядосваш на тази жаба — гласеше отговорът, — защото тя те издаде. Ако не я беше смутил, нямаше да бъдеш мой пленник. Какво мислиш, че ще направя сега с тебе?
— Ни нискии те етсетсо кискай ши — убий ме и ме скалпирай. — отговори той.
— Не, няма да го направя — каза траперът. — Не съм твой враг. Аз съм приятел на всички червенокожи мъже. Плених те, само за да се предпазя от евентуална опасност. От кое племе си ти?
— Ши тенуаи! — Думата «тенуаи» означава мъже — така се наричат навахите. Следователно той искаше да каже: «Аз съм навах».
— Защо не ми казваш истината? Знам езика на тенуаите, ти не го говориш добре. Твоето произношение издава, че си от племето на тетоните. Говори на собствения си език или на езика на бледоликите! Аз обичам истината и няма да я скривам от тебе.
Сега пленникът за първи път загледа ловеца открито и продължително, след което каза:
— Бледоликите дойдоха при нас през Голямата вода. Отвъд нея има светлокоси бледолики, англичаните, и тъмнокоси бледолики, испанците. Ти от кои си?
— Нито от едните, нито от другите — гласеше отговорът.
— Това е добре! Онези са лъжци със светли скалпове и лъжци с тъмни скалпове. Но ти от кое племе си?
— Аз съм от големия народ на джърмънс [5], които са приятели на червенокожите мъже и никога не са нападали вигвамите им.
— Уф! — извика той изненадан. — Джърмънс са добри. Те имат само един език и едно сърце.
— Познаваш ли ги?
— Не — отговори той. — Но съм чувал за двама прочути ловци, които са воини на джърмънс. Те убиват гризли само с ножа си. Куршумите им никога не пропускат целта; говорят езиците на всички индианци. Те са приятели на червенокожите мъже.
— Как се казват?
— Наричат ги Олд Файерхенд и Олд Четърхенд. Винету, вождът на апачите, е техен кръвен брат!
— Ти би ли изпушил с тях калюмета?
— Те са велики вождове; аз трябва да чакам, докато сами ми предложат лулата на мира.
— Кажи ми името си!
— Наричат ме Покай-по — Убиващият Огън.
— Тогава ти си вторият вожд на сиусите от племе то на тетоните!
— Аз съм — отвърна той просто и гордо.
— Чувал съм за тебе! Един вожд на сиусите не бива да лежи пред мене вързан. Свободен си!
Той свали ласото от крайниците му. Освободеният се изправи, погледна го с голямо учудване и каза:
— Защо ме освобождаваш? Защо не убиеш най-големия враг на бледоликите?
— Защото си храбър и справедлив воин. Станал си враг на бледоликите само затова, защото те самите нарушиха приятелството си с вас. Но съществуват още много велики и многобройни народи на бледоликите, между които немалко са приятели на червенокожите мъже. Не бива да мразиш всички бели мъже, само защото си видял между тях някои, които са били вероломни лъжци. Ти искаше да ме нападнеш, но аз те плених. Скалпът ти ми принадлежеше, но аз те освободих. Нека изпушим лулата на мира и след това да се разделим като братя!
Уестмънът взе лулата си и я натъпка. Индианецът положително се радваше, че си е отървал кожата, но въпреки това тайно се питаше, дали честта му на вожд позволява да приеме предложената му лула от съвсем непознат бледолик. Затова той се осведоми:
— Ти вожд ли си на бледоликите и какво име имаш?
— Убиващият Огън няма защо да се срамува, че е изпушил калюмета с мене. Аз съм Олд Файерхенд.
Индианците са привикнали да посрещат дори и най-изненадващите неща с най-голямо външно спокойствие. Но едва беше произнесено това име и вождът скочи, като извика:
— Олд Файерхенд! Истината ли казваш?
— Нима Убиващият Огън може да бъде надхитрен и победен от някой друг? Нека вождът на сиу седне до мене; или иска да бъдем врагове?