Тя се наведе да му направи изкуствено дишане, но Мануел грубо я сграбчи за рамото и я дръпна назад.
— Недейте — извика той. — Hupia ще се всели във вас.
— За Бога, Мануел…
— Не — пак изкрещя помощникът й, а в погледа му се четеше решителност. — Не бива. Вие не разбирате тези неща.
Боби погледна тялото на пода и реши, че няма смисъл, вече бе невъзможно да му върне живота. Мануел повика двамата мъже, които влязоха в стаята и го изнесоха. Появи се Ед, който измънка, докато бършеше устата си с опакото на ръката:
— Сигурен съм, че направихте, каквото можахте.
Боби се загледа в мъжете, които отнесоха момчето в хеликоптера. След малко чу как се издига в небето с оглушителен шум.
— Така е по-добре — рече Мануел.
Боби мислеше за дланите на момчето. Бяха покрити с порязвания и драскотини, получени според нея при самозащита. Беше повече от сигурна, че смъртта не е настъпила вследствие на трудова злополука. Младежът е бил нападнат и е вдигнал ръце да се защити от нападателя си.
— Къде се намира този остров, от който дойдоха? — попита тя.
— На сто и петдесет-двеста километра навътре в океана.
— Доста е отдалечен за курорт — отбеляза тя.
— Дано никога не се върнат — каза Мануел, загледан в хеликоптера.
Е, помисли си лекарката, поне й оставаха снимките. Но когато се обърна към масата, видя, че апаратът й е изчезнал.
По-късно същата вечер дъждът най-после спря. Сама в спалнята си зад клиниката, Боби прелистваше опърпания джобен испанско-английски речник. Момчето беше казало „раптор“ и въпреки възраженията на Мануел тя подозираше, че думата е испанска. И наистина я намери. Означаваше „човек, който отвлича; похитител“.
Замисли се. Смисълът на думата беше подозрително близък до значението на hupia. Разбира се, тя не бе суеверна. Освен това никакъв призрак не можеше да издере така дланите на момчето. Какво се бе опитало да й каже то?
От съседната стая се чуваха стонове. Една от селските жени раждаше и местната акушерка Елена Моралес се грижеше за нея. Боби надникна в стаята на родилката и направи знак на Елена да излезе за малко.
— Елена…
— Si, докторе?
— Знаеш ли какво е раптор?
Акушерката беше яка шейсетгодишна жена с посивели коси, която беше много практична и не обичаше празните приказки. В нощта, под звездите тя се намръщи и каза:
— Раптор ли?
— Да. Знаеш ли тази дума?
— Si — кимна Елена. — Това значи… човек, който идва през нощта и открадва дете.
— Похитител?
— Да.
— Hupia ли?
Държането на акушерката внезапно се промени.
— Не изричайте тази дума, докторе.
— Защо?
— Не говорете сега за hupia — отсече Елена и кимна към стаята на стенещата жена. — Не е на добро.
— А знаеш ли дали рапторът хапе и дере жертвите си?
— Да хапе и да дере ли? — учуди се Елена. — Не, докторе. Не прави такива неща. Рапторът е човек, който отвлича новородени. — Изглежда, този разговор не бе приятен на Елена и тя искаше да го приключи час по-скоро. Обърна се и тръгна към клиниката. — Ще ви повикам, когато роди, докторе. Може би след час-два.
Боби вдигна поглед към звездите и се заслуша в кроткото плискане на прибоя. В тъмнината се виждаха сенките на рибарските лодки, закотвени край брега. Всичко беше толкова спокойно, така нормално, че тя се почувства глупачка, загдето приказва за вампири и отвлечени бебета.
Върна се в стаята и си спомни как Мануел е настоявал, че думата не е испанска. От любопитство погледна в малкия английски речник и за своя изненада намери думата и в него:
RAPTOR (от лат.) — грабител; вж. raptus — грабеж, отвличане.
Първа итерация
В първичните изображения на фронталната крива се забелязват малко от зависимостите на математическата структура, залегнала в основата й.
Почти като в рая
Майк Боуман весело си подсвиркваше, докато караше ландровера през резервата „Кабо Бланко“, който се намираше на западния бряг на Коста Рика. Бе чудесна юлска утрин, а пътят пред него беше прекрасен — виеше се до ръба на стръмна канара и от него се откриваше чудна гледка към джунглата и синия Тихи океан. Според туристическите справочници „Кабо Бланко“ представлявал девствен пущинак, почти като в рая. Щом го видя, Боуман почувства, че отпускът му още не е провален.