И прегърна жена си през кръста.
Тина продължи да тича, докато се умори. После се хвърли по корем на пясъка и доволно се изтърколи до водата. Океанът беше топъл и почти нямаше вълни. Тя поседя малко, докато дишането й се успокои, после се обърна и погледна към родителите си и колата, да види колко далеч е стигнала.
Майка й махна с ръка да се връща. Тина весело й помаха в отговор, като се правеше, че не разбира. Не обичаше да се маже с плажен крем. И не искаше да се връща и да слуша как майка й трябвало да сваля килограми. Искаше да си седи тук и може би да види ленивец.
Преди два дни беше видяла ленивец в зоопарка в Сан Хосе. Приличаше й на мъпет от известното куклено шоу и не изглеждаше опасен. Във всеки случай бе доста тромав. Тя лесно щеше да го надбяга.
Сега вече майка й викаше нещо и Тина реши да се дръпне от водата и да се скрие под сянката на палмите. В тази част на плажа те бяха надвиснали над непроходим гъсталак от преплетени коренища на мангрово дърво, от които човек не можеше да навлезе в сушата. Тина седеше на пясъка и подритваше сухите мангрови листа. Забеляза множество птичи следи. Коста Рика се славеше с многото си птици. В пътеводителите пишеше, че тук имало три пъти повече птици, отколкото в САЩ и Канада, взети заедно.
Някои от птичите следи по пясъка бяха толкова мънички и неясни, че едва се забелязваха. Имаше и други, по-големи, врязани по-надълбоко. Тина безцелно ги разглеждаше, когато чу някакво цвърчене, последвано от шумолене в мангровия шубрак.
Нима ленивците цвъртят? Тина се съмняваше, но не беше съвсем сигурна. Може би някоя морска птица издаваше този звук. Тя чакаше притихнала и неподвижна, отново чу шумоленето и най-после видя кой издава звуците. На няколко метра от нея изпод мангровите корени се появи гущер и се вторачи в нея.
Тина затаи дъх. Още едно животно в списъка й! Гущерът стоеше изправен на задни крака, подпрян на дебелата си опашка и продължаваше да я гледа втренчено. В тази поза беше висок около трийсет сантиметра, беше тъмнозелен на цвят и имаше кафяви ивици по гърба. Мъничките му предни крака завършваха с гущерови пръсти, които шаваха във въздуха. Гущерът наклони глава и продължи да я разглежда.
Тина реши, че е много симпатичен. Приличаше й на голям саламандър. Тя вдигна ръка и също зашава с пръсти.
Гущерът не се уплаши. Приближи се към нея, все така изправен на задните си крака. Не беше по-голям от пиле и също като пиле поклащаше глава, докато вървеше. Тина реши, че би бил идеален домашен любимец.
Забеляза, че гущерът оставя трипръсти дири, съвсем същите като следите от птица. Влечугото се приближи още повече към нея. Тя изобщо не помръдваше, не искаше да изплаши животинчето. Учуди се, че идва толкова близо, но се сети, че е в резерват. Всички животни тук сигурно знаеха, че са защитени. Вероятно този гущер беше питомен. Може би дори очакваше тя да му даде храна. За жалост не носеше. Тина бавно протегна ръка с отворена длан да му покаже, че няма храна.
Гущерът спря, наклони глава и изцвърча.
— Съжалявам — каза Тина. — Няма какво да ти дам.
В този миг гущерът внезапно скочи върху протегнатата й ръка. Тина усети как пръстчетата му се впиват в кожата на дланта й и изненадващо тежкото му тяло тегли ръката й надолу.
После влечугото бързо се закатери към лицето.
— Така ми се иска да я видя — рече Елън Боуман, като примижа от слънцето. — Нищо друго. Просто да я видя.
— Сигурен съм, че й няма нищо — отвърна Майк, докато проверяваше съдържанието на кутиите с обеда, приготвен в хотела.
Бяха им сложили пиле, опечено на грил, което не изглеждаше никак вкусно, и някаква баница с месо. И без това Елън нямаше да хапне нищо.
— Значи според теб няма да се махне от плажа? — попита тя.
— Не, мила, няма.
— Тук е толкова усамотено — оплака се Елън.
— Мислех, че точно това искаш — рече Майк Боуман.
— Исках го.
— Ами тогава какъв е проблемът?
— Искам само да ми е пред очите, нищо друго — каза Елън.
Тогава откъм плажа чуха гласа на дъщеря си, донесен от вятъра.
Тина пищеше.
Пунтаренас
— Мисля, че вече е добре — каза доктор Крус, като спусна пластмасовия капак на кислородната палатка, в която спеше Тина.
Майк Боуман седеше до леглото край дъщеря си. Според него на доктор Крус можеше да се разчита. Английският му беше отличен, тъй като той бе специализирал в Лондон и Балтимор. Доктор Крус излъчваше професионална компетентност, а клиниката „Санта Мария“, модерна болница в Пунтаренас, беше безупречно чиста и добре оборудвана.