Инструментът Павло вече го донесе, плюй си на ръцете и давай. И малко кюнци донесе. Тенекеджийски инструмент вярно, че няма, ама едно чукче шлосерско има и секирче. Криво-ляво, ще стане.
Удря Шухов ръкавици една о друга и нади кюнците, очуква ги по краищата, пак удря и пак нади (а мистрийката, и тя е скатана тук наблизо. Макар и в бригадата да са си свои хора, ама за смяна, като нищо я сменяват. И то същият тоя Килгас).
И — като да ги ометоха всички мисли от главата му. За нищичко Шухов сега не си спомня и не се кахъри. Само едно му е наум — как кривулите да нагласи и да изведе, че да не пуши. Изпрати Гопчик за тел, та да хванат кюнците за прозореца на излизане.
А в ъгъла има и друга печка, нисичка, с тухлен комин. Плочата й отгоре е желязна, нажежава се и върху нея пясъкът размръзва и съхне. Тая печка я бяха вече запалили и капитанът, и Фетюков мъкнат с таргите пясък. Тарги да мъкнеш, ум не се иска. Та бригадирът слага на тая работа все бивши началници. Тоя Фетюков бил голяма клечка в някаква кантора. С кола се разкарвал.
Отначало дори беше нещо взел да се репчи на капитана, да му подвиква. Но оня взе, че му фрасна един по зъбите и се разбраха.
Току се заприсламчваха към печката с пясъка момчетата, да се посгреят, ама бригадирът предупреди:
— Ще сгрея аз някого по врата, ама де да видим! Свършете работата, че тогаз.
На бито куче само тояга му покажи. И студът е лют, ама бригадирът е по-лют. Пръснаха се момчетата, всеки по работата си.
А бригадирът, чува го Шухов, тихичко реди на Павло:
— Ти стой тука, дръж здраво. Аз сега отчета трябва да вървя да оформям.
От отчета повече зависи, отколкото от самата работа. Който бригадир е умен, отчета гони. Той ни храни. Каквото не си свършил, докажи, че си го свършил; за каквото плащат евтино — тъй я извърти, че по-скъпо да излезе. Глава се иска за това от бригадира. И да се имаш с номировчиците. На нормировчиците също трябва да се бутне нещичко.
А като речеш да се поразмислиш — за кого са всички тия проценти в отчета? За лагера. Лагерът чрез тях хиляди изстисква от строителството, че и на своите лейтенанти премии раздава. На тоя същия Волковой, за камшика му. А на тебе — хляб, двеста грама повече на вечеря. Двеста грама живота управляват.
Донесоха вода, две кофи, а тя по пътя на лед станала. И Павло реши — няма какво да я мъкнат. По-добре направо сняг да се топи. Туриха кофите на печката.
Гопчик опънал отнякъде тел, алуминиева, нова, дето електричарите теглят жици. Докладва:
— Иван Денисич! Тъкмо за лъжица тел. Ще ме научите ли как да я отлея?
Пустият му Гопчик, шмекерът му с шмекер, обича си го него Иван Денисович, син умря мъничък, вкъщи са две големи щерки. Затворили бяха Гопчик, задето на бендеровците в гората мляко носел. Присъда му дали като на голям. А той на малко теленце прилича, все край мъжете, все да се погали… Пък и един хитрец се е извъдил: колетчетата сам си ги яде, понякога и нощем преживя.
То и като си помислиш, всички не мож нахрани.
Отчупиха парче от жицата, скриха го в ъгъла. Измайстори Шухов от две дъски нещо като бояджийска стълба и прати по нея Гопчик да окачи кюнеца. Момчето като катеричка лекичко, хоп-хоп по летвите, заби гвоздея, върза телта, прекара я под кюнеца. Не го беше домързяло Шухов самия край на кюнеца с още едно коляно нагоре да направи. Вятър днес няма, ама утре ще излезе, та да не връща пушека. Тъй е, тая печка си е за нас.
Сенка Клевшин вече нацепил дълги летви. Пак Гопчик-тропчик пратиха да ги накове. Катери се дяволчето недно, провиква се отгоре.
Слънцето отскочи по-високо, мъглицата се разнесе и стълбовете вече ги няма, и вътре зааленя. Ето ти и печката запалиха с крадените дърва. От това по-хубаво — здраве.
— Януарското слънце като ланската месечина грее! — обяви Шухов.
Килгас закърпи коритото за варта, поочука го оттук-оттам с брадвичката и се провикна:
— Чувай, Павло, аз за тая работа по-малко от сто рубли от бригадира не вземам!
Хили се Павло:
— Сто грама ще получиш.
— Прокурорът ще ти ги отпусне! — вика Гопчик отгоре.
— Стойте, стойте! — припря Шухов. (Бяха захванали да режат покривната мушама наопаки.)
Показа им как.
Пак накачулиха тенекиеното кюмбе, пак ги разгони Павло. На Килгас хора даде и нареди корита за варта да правят, за разнасянето. На пясъка още двама души сложи. Горе прати — да чистят снега от скелето и зидарията. И още един вътре, размръзналия пясък да прехвърля от печката в коритото.
А навън моторът забръмча — сгурбетонови блокчета взеха да карат. Камионът пробива през снега. Изскочи Павло, ръце размахва — показва къде да стоварят.