Бригадирът го няма и няма. Павло припряно се огледа и взе, че реши:
— Шухов и Гопчик с мен! Килгас! Щом ви го пратя Гопчик — на часа вдигайте бригада!
Местата им край печката тутакси ги заеха, наобиколиха я тая печка, като женска всеки се натиска да я прегърне.
— Край на спането — викат момчетата. — Време е за цигара!
И се гледат един друг — кой ще запали. Ама никой не вади — или тютюн нямат, или се стискат, не щат да покажат.
Излязоха навън с Павло. И Гопчик подире им като зайче припка.
— Поомекнало е — веднага определи Шухов. — Осемнайсет градуса, не повече. Спорно ще се зида.
Хвърлиха по едно око към блокчетата — момчетата и до скелето са стигнали, че чак и на плочата на втория етаж има.
Попримижа Шухов към слънцето, провери как е там работата относно капитановия декрет.
Ама по голото, дето на вятъра му е просторно, все пак подухва, пощипва си. Не се забравяй, значи, помни — януари си е.
Производствената кухня — тя е една сбутана барака, скована около печката от летви, пък и обкована отвътре с ръждясала ламарина, та да се запушат пролуките. Вътрешността й една преграда я дели на две — на кухня и столова. Каквато кухнята, такава и столовата — подът без дюшеме. Както си е била отъпкана земята, така си беше на буци и ями. А всичката му кухня — една печка квадратна и в нея казан вграден.
Разпореждат се в кухнята двама — готвачът и санитарният инструктор. Сутрин, на излизане от лагера, готвачът получава от голямата лагерна кухня булгур. На глава, кажи-речи, по петдесетина грама, на бригадата — кило, а на обекта без малко нещо — пуд. То се знае, самият готвач няма да седне да ти мъкне тая торба с булгур на три километра, дава да я носи някое от мекеретата. Дето сам ще си троши гърба, по-добре на туй мекере да отдели една порция отгоре за сметка на бачкаторите. Вода да донесе, дърва, печката да запали — и туй не го прави готвачът, пак бачкатори и някои от закъснелите — хайде и на тях по една порция, то чуждото не му се свиди. Още, наредено е да се яде, без да се излиза от столовата: паниците и тях ги мъкнат от лагера (на обекта не можеш ги остави, през нощта волнонаемните ще ги изпокрадат), та носят по петдесетина, не повече, а тук ги мият и на бърза ръка ги пущат отново, ей на и тия, дето събират паниците, и те — по една порция отгоре. А за да не се изнасят паници от столовата, поставят едно мекере и на вратата — да не пропуща паници. Но както и да варди, все тая, отмъкват си: или ще го кандърдисат, или ще го заплеснат. Та трябва на всичко отгоре по целия обект да се пусне паниците да събира, мръсните, и пак в кухнята да ги пренася. И на него порция. И на Другиго порция.
А самият готвач една-единствена работа има: булгур и сол в казана да сипе и мазнината да раздели — за казана и за себе си (хубавата мазнина до бачкаторите не стига, оная, дето не струва — всичката в казана отива. Та зековете предпочитат да отпускат от склада само калпави мазнини). И да забърка кашата, като вземе да втасва. А санитарният инструктор и това не върши: седи и гледа. Щом втаса кашата — веднага на санитарния се дава — яде до пръсване. А си е прасе и половина. Ей ти го и дежурния бригадир, сменят се те ката ден — проба идва да вземе, да провери уж годна ли е тая каша за бачкаторите. На дежурния бригадир — двойна порция.
Но ей ти го и сигнала. Ей ти ги и бригадирите заприиждали един подир друг и готвачът раздава през прозорчето паниците, а на тия паници дъното им едва покрито с кашица и колко е там твоят булгурец — нито да попиташ, нито да премериш, най-много да ти напълнят устата с псувни, отвориш ли дума.
Свири над голата степ вятърът, лете суховей, зиме мразовит. От памтивека в тая степ нищо не е расло, а между четирите бодливи тела — и от по-рано. Жито никне само в хлеборезницата, овесът в склада класи, в продоволствения. Та и да се утрепеш от работа, и по корем да лазиш — от земята храна няма да изскубнеш повече, отколкото началството изпише, няма да получиш. Ама и него не получават зарад разните му готвачи, зарад мекеретата, зарад тарикатите. И тук крадат, и в лагера крадат и още по-напред, в склада крадат. И всички тия, дето крадат, не стигат до кирката. А ти бачкай и взимай, каквото ти дават! И се пръждосвай от прозорчето.
Кой когото свари, него натовари.
Влязоха Павло и Шухов с Гопчик в столовата — а там се залостили един връз друг, не се виждат зад гърбовете нито масите от криви по-криви, нито пейките. Кой сварил, седнал, повечето на крак ядат. 82-ра бригада, дето цяла сутрин копа ямите на студа, първите места след сигнала е пипнала. Сега и като се наядат, няма да излязат — къде ще намерят завет? Псуват ги другите, ама на тях им е все толкова — за тях сега по-лошо от студа няма.