Пробиха си с лакти път Павло и Шухов. Тъкмо навреме дойдоха: една бригада вече получава и само една стои на реда, все помощник-бригадири пред прозорчето чакат. Останалите, значи, след нас ще бъдат.
— Паниици! Паници! — Готвачът крещи през прозорчето и вече му ги подават отсам, и Шухов и той събира и подава — не заради една каша повече, ами за по-бързо.
Там, отвъд преградката, мекеретата надве-натри мият паниците — и те за каша.
Почна да получава тоя помощник-бригадир, дето беше пред Павло. Павло се провикна през навалицата:
— Гопчик!
— Аз! — от вратата. Гласчето му тъничко, като на козленце.
— Викай бригадата!
Хукна.
Най-важното, кашата днес си я бива, най-добрата каша — овесена. Не е като да се случва често. Повечето върви все магара по два пъти на ден или гола брашнена чорбица. В овесената между зърната има гъсто, то засища, то си е скъпото.
С колко овес на младини е изхранвал Шухов конете си — и през ум не му е минавало, че отдън душа ще трепери за една стиска от същия тоя овес!
— Паници! Паници! — викат от прозорчето.
Идва и на 104-а редът. Предният помощник-бригадир си взе паницата със своята двойна, „бригадирска“, и се дръпна от прозорчето.
И то за сметка на бачкаторите върви — и пак всички си траят. На всеки бригадир дават такава, ако ще сам да си я яде, ако ще на помощника си да я дава. Тюрин я дава на Павло.
Шухов сега си знае работата: завря се той зад масата, разкара двама от закъсалите, един бачкатор с добро помоли, очисти края на масата, колкото за двайсетина паници, ако ги наслагат една до друга, връз тях като втори етаж още 6 ще застанат, че и отгоре още две, а сега трябва от Павло паниците да поема, та и да ги брои след него и очите да си отваря да не би чужди да свият някоя паница от масата. А и да не го блъсне някой с лакът, та да ги разсипе. Тук, досами него, стават от пейките, сядат, ядат. Трябва с око да се варди границата: своята ли паница ядат, или в нашата посягат?
— Две! Четири! Шест! — брои готвачът зад прозорчето. Едновременно по две с двете ръце подава. Така му е по-лесно, по една може да сбърка.
— Две, четири, шест — приглася му тихо Павло оттатък прозорчето и веднага две по две предава паниците на Шухов, а Шухов ги слага на масата. Той на глас не повтаря, ама води сметката по-внимателно от тях.
— Осем, десет.
Де се дяна Гопчик с бригадата?
— Дванайсет, четиринайсет… — върви сметката.
Ама в кухнята не достигаха паници. Покрай главата и плещите на Павло Шухов вижда: двете ръце на готвача са поставили две паници на прозорчето, държи ги той и стои, като да се е замислил. Сигур се е обърнал и псува миячите. И вече през прозорчето още една купчина паници опразнени му тикат. Пусна си той ръцете от тия долните паници, купчината празни назад предава.
Шухов заряза цялата си камара паници на масата, преметна крак през пейката, дръпна двете паници и не толкова за готвача, ами за Павло повтори тихичко:
— Четиринайсет.
— Стой! Къде влачиш? — кресна готвачът.
— Наш! Наш! — потвърди Павло.
— Ваш не ваш, да се не сбърка сметката.
— Четиринайсет — сви рамене Павло. Не би седнал той да плячкосва паници, като помощник-бригадир трябва да се държи на положение, ама сега повтори след Шухов, на него може и да го стовари.
— Аз четиринайсет вече казах! — крещи готвачът.
— Че какво като си казал бе! Пък самият ти не ги даде, в ръцете си ги задържа — подвикна и Шухов. — Върви ги брой, ако не вярваш? Ей ги, всичките са на масата.
Шухов уж вика на готвача, ама зърна и двамата естонци да се промъкват към него и им бутна набързо двете паници. Че свари и да се върне при масата и на око да премери всичко ли си е на мястото, съседите не се бяха усетили да свият нещо, а можеха.
В прозорчето цяла се подаде червендалестата мутра на готвача.
— Де ги паниците? — строго запита той.
— На, молим! — викаше Шухов. — Дръпни се бе, човече божи, не си прозрачен — блъсна той някого. — Ето две! — повдигна малко две паници от горния ред. — И ето ти три реда по четири, на, брой си ги.
— Ами бригадата няма ли я? — недоверчиво занича готвачът през малкото пространство, което му открива прозорчето, тясно, та да не могат от столовата да гледат колко артисва в казана.
— Тцъ, няма я още бригадата — поклати глава Павло.
— За каква майна заемате тогава паниците, като ви я няма бригадата? — освирепя готвачът.
— Ей я, ей я бригадата — завика Шухов. И всички чуха откъм вратата виковете на капитана като от капитански мостик.
— Какво сте се наблъскали. Наял си се — излизай! Дай и на другите!