Качи се горе бригадирът и докато Шухов още се мотаеше с метличката, закова мастара на ъгъла. По краищата при Шухов и Килгас отдавна вече стърчат.
— Ей! — вика отдолу Павло. — Има ли хора горе? Хайде на варта!
Шухов чак се изпоти: канапът още не е опнат! Разбърза се. И си науми: канапът ще опъне не на ред, не на два, ами наведнъж на три, запас да има. Че и на Сенка да му е по-леко, ще му подзида от външния ред, а малко от вътрешния ще даде нему.
Докато опъваше канапа по горната черта, обясни на Сенка, кое с думи, кое със знаци, къде да зида. Разбра го глухият. Хапе устни, очи върти, към бригадировата стена намига — ще има да ни гонят, нали така? Няма да се излагаме, я! Смее се.
А по стълбата вече иде варта. Нея четири двойки ще я носят. Тъй реши бригадирът: коритца край зидарите никакви да няма — само ще мръзне при прехвърлянето. Ами щом донесат коритото — грабвайте двамата зидари и право на стената — зидайте. През това време носачите, за да не мръзнат за тоя, дето духа на откритото, блокове ще прехвърлят нагоре. Щом изгребат коритото, отдолу на часа ще им се носи друго, а първите носачи — марш долу. Пък там гледайте край печката да размразите коритото от замръзналата вар, че и себе си колкото успеете.
Донесоха две корита наведнъж — на Килгасовата стена и на Шуховата. Диша варта, дими, то и топлинката й е колкото да се каже, че я има. Плеснеш я с мистрията на стената и докато се обърнеш, хванало се. Сетне върви, та го кърти с чукчето, с мистрията не мож го отби. А и блокчето, само да го сложиш малко по-инак — и вече замръзнало на една страна. Тогава единствено с тъпото на брадвичката това блокче мож го откърти, че и варта му чисти.
Но Шухов не бърка. Те, блокчетата, не са точ в точ. Дето е с отчупен ъгъл, със смачкано ребро или пък тумбесто, Шухов веднага го вижда, вижда и на коя страна на туй блокче му се ще да легне и вижда онова място на зида, дето тъкмо него чака.
Загребва Шухов с мистрията димящата вар и право там хвърля и помни къде минава долната фуга (връз тази фуга средата на горното блокче после ще натъкми). Вар хвърля колкото за под едно блокче. И взема блокче от купчината (ама като взема, пази да не си съдере ръкавицата, сгурбетонните блокчета страшно жулят). И като поразравни варта с мистрията — шльоп отгоре блокчето. И тутакси го подравнява, с мистрията го почуква, ако не е както трябва. Външната страна да върви по отвеса и надлъж блокчето нацяло да ляга. И напреки — също нацяло. И край, вече се е хванало, втвърдило се е.
Сега, ако отстрани под него е излязла вар, с реброто на мистрията ще я клъцне и от зида ще я бръсне (лете под следващото блокче върви, ама сега и дума да не става), и пак долните фуги ще погледне — случва се там да не е цяло блокче, ами парчетии — та пак на варта идва ред — под левия край повечко трябва да е и не слага блокчето току-така, ами го провлича от ляво на дясно, та то да подгребе съседа отляво. Едно око по отвеса. Едно око по реда. Хванало се е. Следващото.
Потръгна работата. Два реда като наложим, старите сокатлъци ще изравним, съвсем гладко ще тръгне.
А засега си отваряй очите.
И подкара, подгони външния ред срещу Сенка. Сенка, и той се е разминал там на ъгъла с бригадира, и той кара насам.
Удари око Шухов на носачите — вар, вар давайте, да е подръка, по-бързо! Тръгна тя една — няма кога носа си да обършеш.
Че като се пресрещнаха със Сенка и хванаха от едно корито да гребат, току дъното му застъргаха.
— Вар — дере се Шухов през стената.
— Идеее! — провиква се Павло.
Донесоха ново корито. Изгребаха и него, колкото имаше рядко, а там, дето по стените се беше хванало — да си го стържат долу! Че като направи дебела кора, ще си го мъкнат залудо! Заминавай, следващото!
И Шухов, и другите зидари вече не усещаха студа. От бързата трескава работа ги изби първият огън, тоя огън, дето изкарва пот под ватенката, под памуклийката, под горната и долната риза. Но те за миг не спряха, ами още по-припряно подгониха зида. И след час усетиха втория огън — тоя, дето суши потта. В краката студът не ги удряше, то е главното, нищо друго, нито дори лекият ветрец, дето пръскаше, не можеше да ги откъсне от зидането. Само Клевшин току подритва ту с единия, ту с другия крак: той, нещастникът, четирийсет и шести номер носи, подбраха му валенки от разни чифтове, ама теснички са му, личи си.
Бригадирът, мине не мине, се провикне: „Ваар!“ И Шухов и той: „Ваар“! Който влачи дебелия край — той за съседа си нещо като бригадир става. Шухов гледа да не остане назад от онази двойка, сега и на брата си роден душицата изкарва с това корито по стълбите.