— Други път ще ти се дръпнат приятелчетата!
— Абе пусни ме бе, главо! Аз съм от тая бригада бе! — тегли се Шухов.
Той да го пусне човекът, ама и него са го стиснали отвсякъде.
Люшка се тълпата, ще се издушат — за чорбицата! За законната чорбица!
Тогава Шухов друго реши: докопа се отляво до пармаклъка, протегна се през дирека, прихвана веднъж, дваж с ръце и увисна, отдели се от земята. Краката му се люшнаха в нечии колене, сръгаха го в ребрата, препсуваха го два-три пъти, ама той вече се измъкна: стои с единия крак на перваза на площадката, до горното стъпало, и чака. Видяха го неговите момчета, подадоха му ръце.
Завеждащият столовата, като си тръгваше, изви врат от входа:
— Куцо, дай още две бригади!
— Сто и четвърта! — вика Куция. — Ами ти къде се завираш бе, мършо? — и с патерицата по врата оня, чуждия.
— Сто и четвърта! — Павло вика и своите пропуска.
— Уфф! — вмъкна се Шухов в столовата. И без да чака, докато Павло да му рече, тръгна за табли, табли свободни да дири.
В столовата както всякога — кълбета пара от вратата, по масите един връз друг насядали, като семки в слънчогледова пита, разкарват се между масите, блъскат се, някои си проправят път с пълна табла. Но Шухов за толкова години му е свикнал на всичко туй, окото му е набито, шари: на, Щ-208 носи на таблата само пет паници, значи — последната табла за бригадата, инак що да не я напълни?
Настигна го и му шепне отзад на ухото:
— Братле! След туй таблата на мен!
— Абе там до прозорчето чака един, обещах му я…
— Майната му, като чака, да не се зазяпва!
Спогодиха се.
Занесе я той до мястото си, разтовари я, хвана Шухов таблата, ама и оня дотърча, на когото било обещано, дръпна другия й край. Пък е по-хилав от Шухов. Лашна го Шухов с таблата, както беше задърпал и той отлетя към дирека, ръцете му се откопчиха. А Шухов — таблата под мишницата и бегом към кухнята.
Павло стои на опашката пред прозорчето, без табла, крив. Зарадва се:
— Иван Денисович! — и предният помощник-бригадир, на 27-а, избутва: — Я варда! Какво само се пречкаш! Не видиш ли, че съм с табла!
А ето ти го и Гопчик, хитрецът му с хитрец, и той табла влачи.
— Заплеснаха се там едни хили се — и аз им я свих!
Добър лагерник ще излезе от Гопчик. Още две-три годинки да се поотрака, да поотрасне — най-малкото хлеборезач ще се нагласи, то си му е писано.
Другата табла Павло даде на Ермолаев, бабачкото сибирец, да я държи (и той в плен бил, и той отнесъл един десетак). Гопчик изпрати, дано намери някоя маса, дето да са на привършване с вечерята. А Шухов подпря таблата си с единия край на прозорчето за раздаване и зачака.
— Сто и четвърта! Павло докладва през прозорчето.
Прозорчетата са всичко пет: три за обща храна, едно за тия, дето по списък се хранят (десетина души язваджии, а по втория начин и цялото счетоводство), и още едно, дето връщат съдините (край това прозорче става бой кой да оближе някоя паница). Прозорчетата са на ниско, едва над кръста. През тях самите готвачи не се виждат, виждат се само ръцете им и черпаците.
Ръцете му на готвача, едни бели, отчувани, пък космати, яки. Не готвач, ами чист боксьор. Взема молив и си отмята по списъка на стената:
— Сто и четвърта — двайсет и четири!
Я, Пантелеев се е домъкнал в столовата. Нищо му няма на него, кучката му недна!
Готвачът хвана големия черпак, има-няма три литра, бръкна в баката и бърка ли, бърка (таз бака пред него тъкмо са я налели, почти догоре е, вдига ли се, вдига парата). После го остави, взе черпака от седемстотин и петдесет грама и захвана да загребва, ама не го топи целия.
— Една, две, три, четири…
А Шухов си забележи кои паници са насипани, преди още гъстото да се е утаило на дъното, и кои по-после, водица само. Натуря на таблата си десет паници и я понесе. А Гопчик му маха от втория ред диреци:
— Тука, Иван Денисич, тука!
Паници да носиш, то не ти е молитви да четеш. Равно Шухов пристъпва, та да не трепне дори таблата, и с гърлото повече работи:
— Ей ти, Хъ деветстотин и двадесет!… Варди се бе, нашия… Път, момче!
В такава блъсканица и една паница да отнесеш, без да разплискаш, майсторлък се иска, а тук са десет. И въпреки всичко на очистения от Гопчик край на масата таблата като да кацна, капка разляно по нея няма. Хем си направи и сметката тъй да я завърти, та откъм от оная страна на таблата, дето самият той ще седне, да са двете най-гъсти паници.
И Ермолаев дойде с още десет. А Гопчик отърча и с Павло четирите последни на ръце донесоха.
Ей го и Килгас с хляба на една табла. Днес според работата хранят. На кой двеста, на кой триста, а на Шухов — четиристотин грама. Взе той за себе си четиристотин, крайшник, и за Цезар двеста, от средата.