— Ех, рехавичко го сипеш — оплаква се Шухов.
— На бе, на! — сложи оня още една щипка отгоре.
Шухов измъкна от скришния си джоб своята си кесия и пресипа в нея тютюна от чашата.
— Хайде — реши се той, не му се щеше първата, сладката цип арка да пуши надве-натри. — Тъпчи втора. То се е видяло.
Попрепира се още малко и си пресипа и втората чаша. Даде двете рубли, кимва на латвиеца и излезе.
И щом излезе навън, хайде пак бегом, бегом в своята бараха, че да не изтърве Цезар, като се върне с колета.
Но Цезар вече си седеше на долния нар и се любуваше на пратката. Каквото беше донесъл, наслагал го беше по нара и по шкафчето, само че страницата на Шуховия нар препречваше светлината на лампата, та всичко оставаше в тъмното.
Шухов се наведе, мушна се между леглата на капитана и Цезар, протегна ръка с вечерната хлебна дажба:
— Ето ви хляба, Цезар Маркович.
Не каза: „Получихте ли го, а?“ — щеше да излезе, като да намеква, че щом е пазил ред, сега значи има право на дял. Той и без това си знаеше, че има. Но не беше изгубил човещината дори след осемте години по лагерите и колкото по-нататък отиваше, толкова по-здраво я спазваше.
Ама на очите си да заповяда не можеше. Очите му, ястребовите лагернишки очи, с един поглед обхванаха, плъзнаха се за миг по пръснатия върху нара и шкафчето Цезаров колет и макар хартийките тук-там да не бяха развити, торбички някои да не бяха отворени, с тоя бърз поглед и острия си нос Шухов в миг разузна, че Цезар е получил салам, сгъстено мляко, тлъста пушена риба, сланина, сухари от миризливите, бисквити някакви с друг дъх, захар на бучки към две кила и още нещо, прилично на краве масло, след туй цигари, тютюн за лула и други, и други неща.
И всичкото го разбра само докато казваше:
— Ето ви хляба, Цезар Маркович.
А Цезар, възбуден, разрошен, също като пиян (получи ли колете ядене, всеки такъв става) — махна с ръка на хляба:
— Вземи го за себе си, Иван Денисич!
И чорбата, че отгоре и двеста грама хляб, то си е вече цяла вечеря и, знае се, целият дял на Шухов от Цезаровия колет.
И Шухов на часа, с един замах, си пресече мераците за каквото и да било друго от неизвадените Цезарови храни. Няма по-лошо от това да си настървиш корема и да останеш с пръст в устата.
Ето ти ги четиристотин грама хляб, че и още двеста, че и в дюшека не са по-малко от двеста. И стига. Двеста сега да излапа, утре заран да се натъпче с петстотин и петдесет, че и на работа четиристотин като вземе, кой е като него? А тоя хлебец в дюшека да си стои. Хубаво, че Шухов свари да го зашие — на, в 75-а свили някому хляба от шкафчето, върви сега — оплаквай се, дето си щеш.
Някои си мислят: колетаджията е като брашнен чувал, колетаджия ли е — скуби! Пък то, каквото му дошло с леснина, лесно си и отива. Не да не е било преди получаване и колетаджии да се усукват за една извънредна каша. И фасове да търсят. То на надзирателя, то на бригадира, ами на лекето, дето се разправя с колетите, как да не дадеш? Та нали той другия път тъй ще ти забута колета, че цяла седмица няма да се видиш в списъка. Ами домакина на склада, дето всичките тия продукти се предават, дето още утре, преди развод, и Цезар ще понесе колетчето си в чувалче (и от крадци да го уварди, и от тарашите, пък и заповедта на началника е такава) — нали ако на тоя домакин не му бутнеш, както трябва, той тебе перце по перце ще те ощипе. По цял ден стои там, чумата му недна, с чуждите работи на заключено, върви, та го проверявай! Ами за услуги — ей на, като на Шухов? Ами на баняджията, та по-свястно бельо да ти бутне, и отделно — колкото и да е все да дадеш трябва, а? А бръснарят, дето го бръсне с хартийка (т.е. избърше бръснача на листче, а не на голото си коляно) — много-малко, три-четири цигари все си отиват. Ами в културновъзпитателната част, да му отделят писмата настрана, да не ги забутват. Че ги се доще и да изкръшкаш един ден, в зоната да са полежиш — на доктора трябва да се бутне. Ами съседът ти, дето с теб на едно шкафче се храни, както капитанът с Цезар — как да не му дадеш? Та нали той всеки залък ти брои, колкото и да си дебелоок, няма да устискаш, ще дадеш.
Тъй че да завиждат онези, на които чуждото яйце все с два жълтъка им се привижда, а Шухов разбира живота и за чуждото не лампи.
В това време той успя да се събуе, покатери се горе, извади парчето ножовка от ръкавицата, огледа го и реши на сутринта да почне да търси някое хубаво камъче и на туй камъче да го наточи за обущарски нож. За три-четири дена и вечер да поработва, екстра ножче ще стане, със закривенко острие ще се получи.