Публиката сдържано ръкопляска. Но той продължава напред:
– Най-прекраснааа вечеееер и на вас, мъже! Няма лошо, че сте дошли. Ако си мълчите, ще ви позволим да присъствате в качеството на наблюдатели, но ако не се държите подобаващо, ще ви пратим в съседната стая за химическа стерилизация, ясно ли е? И така, лейдис, позволете най-после да ви се представя официално и стига тъпи догадки относно личността на този мистериозен и шармантен мъж: Довале Г. – това е името, титлата и най-реномираната марка в целия цивилизован свят на юг от Хадрамаут, който е в Йемен. Освен това е лесно за запомняне – Довале, като „четвърт-пиле-ле“ или като „вече-му-се вижда-финале-ле“. А „Г“ е като прословутата еротична точка на поредната жена, с която пребиваваме в леглото. Та целият съм ваш, момичета, лесна плячка на най-дивите ви фантазии, отсега та чак до полунощ. Защо до полунощ ли? – ще попитате разочаровани. Защото в полунощ си тръгвам за къщи и само една от всички красавици тук ще получи възможността да ме придружи и да се съедини с кадифеното ми тяло в една нощ на вертикални и хоризонтални, но най-вече вирални контакти. Всичко това, разбира се, доколкото ми позволи синьото хапче на щастието, което ми дава, всъщност ми предоставя назаем за няколко часа онова, което ракът на простатата ми отне. Отварям скоба: ето какъв гадняр се оказа тоя рак, ако питате мен. Ама наистина, помислете, разполагам с толкова други хубави и атрактивни части на тялото. Хората идават чак от Ашкелон да съзерцават тази красота, ето моята пета например – той се обръща с гръб към публиката и грациозно повдига заднешком единия си ботуш. – Или изваяните ми бедра, копринената гръд или буйната ми коса, но тоя дегенерат предпочете да се настани в простатата и да си играе с пишката ми. Толкова ме разочарова, че затварям скобата. Но до полунощ, приятелки мои, ние тук ще вдигнем във въздуха салона със смешки и имитации, с подбрани откъси от всички мои представления от последните двайсет години, което, естествено, бе спестено в обявите. Та кой ще похарчи и пукнат шекел за мои афиши, освен за някое каре с големината на пощенска марка във вашия безплатен местен вестник? Дори бележки по дърветата не закачиха гаднярите! Икономиса пари от мен, Йоав, халал да са ти, душа. Ротвайлерът Пикасо, дето се загубил, получи повече екранно време от мен по електрическите стълбове тук, проверих, огледах ги един по един из цялата индустриална зона. Честито, Пикасо, печелиш играта. И не бързай да се връщаш, да го знаеш от мен, гарантирам – най-добрият начин да те оценят някъде, е, като не си там, нали така? Не е ли била именно тази идеята за рекламната кампания на господа-бога по време на Холокоста? Не е ли основана върху това и цялата концепция за смъртта?
Публиката се оставя на течението.
– Не, кажете, Натания, не е ли откачено това, което им минава през главата на ония, дето залепват обяви за изгубени животни? „Изгубен златист хамстер, куца с единия крак, страда от катаракт, чувствителен към глутен и алергичен към бадемово мляко.“ Алооо, какъв ви е проблемът? Без да търся, мога да ви кажа къде е. Вашият хамстер е в отделението за особено тежки случаи.
Публиката се смее от все сърце и се поуспокоява, сякаш усеща, че някъде там вече е поправена неизвестна сложна грешка в навигацията.
Искам да дойдеш на мое представление, каза ми той по телефона, след като бе успял да проникне в неподатливата ми памет и след като обсъдихме няколко спомена, наистина приятни, от времето, когато два пъти седмично вървяхме заедно от квартал Байт Ваган до автобуса, който ме откарваше у дома в квартал Талпиот. Той говореше за онези разходки много възторжено, „точно там започна нашето приятелство“, повтори два-три пъти, като се кискаше с необяснима радост, „вървим и си говорим ли, говорим, беше наистина приятелство уоки-токи“, и продължи да си ги припомня с най-малките подробности, сякаш онази краткотрайна дружба е била най-хубавото нещо в живота му. А аз го слушах търпеливо и чаках да чуя какво точно иска да сторя за него, за да му откажа, без да го засегна прекалено, но все пак така, че отново да изчезне от живота ми.
– Представление на какво искаш да гледам? – прекъснах го аз, когато млъкна, за да си поеме дъх.
– Аз – изхихика той, – как да ти кажа, аз се занимавам главно със стендъп комедия на живо.