Той млъква, очите му обхождат салона и за миг най-неочаквано публиката затаява дъх, сякаш вижда нещо заедно с него.
– Но да я докосне истински, както мъж опипва жена, дори леко забърсване по задника в коридора, както се забърсва хумус с питата, ето това през живота си не го видях да ѝ прави. Кажете ми сега вие, братлета, като умни хора, които са избрали да живеят в Натания, обяснете ми тук и сега защо той не я докосваше? Аа? За бога, мамка му. Момент, какво? – той се надига на пръсти и отправя към публиката изумен и благодарен поглед. – Наистина ли искате да го чуете? Наистина ли искате да чуете сега шибаните перипетии на царственото ми семейство? Тук зрителите се разделят на две – едните се забавляват и го насърчават, другите крещят да започва вече с вицовете и да пристъпи към истинското представление. Двамата бледи мотоциклетисти в черни кожени дрехи тропат на четири ръце по масата и халбите с бира подскачат. Не е ясно на чия страна са, а може би просто им е забавно да участват в тупурдията. Все още не съм наясно дали са двама младежи, младеж и девойка или две девойки.
– Стига бе, не е за вярване, наистина ли искате да чуете сега целия телесериал за династията Гринщейн? Дайте да се разберем, Натания, нима ще се опитате да разбулите загадката за магнетичната ми личност? – Той ми хвърля развеселен и предизвикателен поглед. – Наистина ли мислите, че ще успеете там, където всички изследователи и автобиографи са се провалили, и то с трясък? Почти цялата публика в салона ръкопляска. Ама вие наистина сте мои братя! Ние сме истински прителчета, Натания! Два побратимени града! – Той сияе от радост и отваря широко очи, от които струи безгранично добродушие. Публиката се превива от смях. Хората се усмихват един на друг. Дори до мен по погрешка стигат няколко усмивки.
Комикът стои в самия край на сцената, острите носове на ботушите му стърчат извън нея, а той започва да изброява на пръсти предположенията: Едно! Може би той, татко ми, толкова ѝ се е възхищавал, че се е боял да я пипне? Две! Може би тя се е отвращавала от това, че той се мотаеше из къщи с една такава черна мрежичка за коса винаги след като си измиеше главата? Три! Може би защото тя бе преживяла Холокоста, а той не бе участвал в него дори като статист? Разберете, човекът не само че не бе убит по време на Холокоста, дори не е бил ранен! Четири! А може би аз и вие въобще не сме дорасли да се бъркаме в работата на родителите си? Смях сред публиката, а той – комикът, смешникът – пак заприпква по сцената. Джинсите му са протрити на коленете, но той се пъчи с чифт червени тиранти с позлатени закопчалки, а на мъничките му каубойски ботуши са прикачени посребрени шерифски звезди. Сега забелязвам, че на тила му подскача малка рехава плитка.
– Накратко, за да приключим с тази история и да започнем представлението, което скоро ще свърши, значи, моя милост взима и отваря календара, разлиства наобратно точно девет месеца от раждането си, намира датата и тича с нея при купчините вестници „Херут“, които баща ми събираше, половин стая вкъщи заемаше тоя „Херут“, другата половина беше за парцалите, дето продаваше, татко де, за джинсите, обръчите за хула-хуп, апаратите за изтребване на хлебарки с ултравиолетови лъчи, а бе престорете се… „че разбирате“ – довършват през смях гласове от масите край бара, следвайки въртеливото движение на ръката му.
– Браво, Натания! – Дори когато се смее, погледът му е втренчен и безрадостен, все едно е съсредоточен върху някаква поточна линия, по която смешките се търкалят от устата му. – А ние тримата, биологичният материал на семейството ни, значи, се свивахме в останалата стая и половина, защото той, между другото, не даваше дори страница да се изхвърли от тоя „Херут“. „Това ще е библията на идните поколения!“ Така ни казваше и размахваше пръст във въздуха, а малките мустачки под носа му настръхваха, все едно че му пускаха ток по яйцата. Та ето че там, точно на тази дата, девет месеца преди да изскоча на този свят и да наруша екологическото равновесие – от трън та на глог, както се казва – на какво според вас попадна приятелят ви? Точно на Синайската кампания5! Схващате ли? Не е ли шантаво, кажете? Абдел Насър обявява, че той си взима Суецкия канал и ни го затваря под носа, а баща ми Хезкел Гринщейн от Йерусалим, висок метър петдесет и девет, космат като маймуна и с устни като на момиче, не се поколебава нито за миг да я обладае! Така че, ако размислите, аз съм нещо като наказателна акция! Вдявате ли? Аз съм първата разплата! Разбирате ли ме? Имаме Синайската война, битката при Караме, акцията Антебе, акцията на не знам кой си, а имаме и акцията Гринщейн, обаче още не ѝ е дошло времето да се разсекретят всички подробности за нея. Разполагаме все пак с рядък запис, макар и не особено качествен: Госпожо Гринщейн, разтвори си краката и го поеми! Нá ти сега, диктатор на Египет! И пльок! Извинявай, мамо! Извинявай, татко! Думите ми са извън контекста! Отново ви предадох!