Джак знаеше какво е това.
Отпечатъкът носеше белега на дланта му, който той — а също Лили и Зоуи — бяха получили, когато изпълниха Падането.
— Какво е това? — попита Лили, когато с Истън спряха до Джак до водата.
— Лабиринтът се уверява, че могат да продължат само онези с белега — отвърна Джак.
Погледът му се стрелна нагоре към тавана.
— Чакайте малко. Виждал съм подобен капан. В онази зала на Санторини. Ето там.
И посочи.
Около една алена сфера бяха наредени дузина малки топчета сив камък, които стърчаха на сантиметър-два от иначе равната повърхност на тавана.
— Сив камък ли? — попита Лили.
— Именно — отвърна Джак. — Абсолютно същото видях на Санторини. Нещо тук задейства прииждането на водата. Затова тази по-ниска част на тунела — да я наречем подтунел — се пълни с вода. Когато стига до тавана, водата докосва топчетата и превръща целия тунел в плътен камък.
— И го запечатва напълно — каза Лили. — Затапва го.
— Точно така.
— А какво задейства притока на вода?
Джак кимна към плочите под водата.
— Предполагам, че някоя от тях. Като че ли поне една група от съперниците ни е минала през тунела. Те са задействали водата, но някой е сложил ръка върху пиедестала и я е спрял. Предполагам, че ако искаме да продължим, ще трябва да направим същото. Стойте тук, този път аз съм пръв.
И нагази предпазливо във водата, която стигаше до пищялите му.
Веднага щом кракът му стъпи върху първия потопен камък, от пет кръгли отвора в стените на подтунела бликна вода.
Нивото започна да се покачва бързо.
Джак продължи напред и стовари длан върху отпечатъка на олтара.
Водата спря.
Джак се усмихна на Лили и Истън.
— Идвайте.
Те забързаха през подтунела, следвани от Усмивката, но когато се качиха по стъпалата в другия край, се заковаха на място, тъй като в мрака пред тях стоеше потънала в сенки фигура и им препречваше пътя.
Джак мигновено извади пистолета си като стрелец от Дивия запад.
Мъжът в тунела не помръдна.
Просто стоеше в средата на прохода на нещо като подиум, окъпан в мътното сияние на алените сфери в тавана.
Беше висок и с широки рамене. Главата му почти докосваше тавана, който беше на височина около два и половина метра.
Но фигурата не помръдваше.
Джак въздъхна с облекчение.
Това не беше човек.
А статуя. На пиедестал.
Джак пристъпи към нея.
На пода от другата страна на статуята имаше някакви неща — нещо като купчинки в мрака.
Когато приближи, Джак видя какво са те.
Тела. Две тела и… още нещо.
Телата бяха облечени в бойни екипи и лежаха по очи на пода.
„Още нещото“ бяха останки на двама бронзови.
Само че крайниците им бяха стопени в безформени буци, които отново се бяха втвърдили. Единственото, което беше останало от хуманоидните им форми, бяха главите им, които стърчаха под странни ъгли от втвърдилия се метал.
Джак стигна до статуята.
Тя се издигаше с гръб към него, висока и с човешка форма.
Приличаше на бронзовите и сребърните, само че беше по-висока и направена от злато.
„Златен“, помисли си Джак и го прониза страх, когато си спомни златната ръка, сграбчила хората на Дион.
Понечи да мине покрай златния, но си спомни и нещо друго — двата реда от черепа на Имхотеп.
Не говори в присъствието на златните — можеш да преминеш единствено в мълчание.
Както и:
Не поглеждай лицата им, защото очите ти ще престанат да виждат.
Докато гледаше телата на хората и стопените бронзови, Джак си спомни и за нараняванията на Дион и неговите скуайъри — стопените очи и кожа.
Обърна се към Лили и предаде с езика на знаците:
Не говорете. Само знаци.
Кажи на Истън да мълчи.
Чакайте там. Трупове пред мен. Отивам да проуча.
Не поглеждайте лицето на статуята.
Лили му отвърна със знаци: Добре.
Това беше още един бонус от познанството с Алби. Именно заради Алби Джак, Лили и Зоуи бяха научили езика на знаците преди години. Някои хора — като Дион например — сигурно смятаха глухотата за слабост, но тук тя беше сила.
Джак вдигна очи към гърба на златната статуя.
Тя се извисяваше над него, обърната на другата страна.
Пиедесталът й беше висок трийсетина сантиметра, така че златният, който почти докосваше тавана с темето си, трябваше да е висок около два и десет. Златното му тяло блестеше слабо на кървавочерваната светлина на сферите. Ръцете му завършваха със свирепо изглеждащи хищни нокти. Определено беше като златния, който беше преследвал групата на Дион.