Чу как носът на вандала изхрущя и дребното създание зави от болка. В пълния мрак металната ръка на Джак напипа гърлото му и го сграбчи.
С другата си ръка Джак насочи пистолета си там, където предполагаше, че е главата на вандала, и дръпна спусъка.
Бам!
Гърмежът отекна силно в тесния тунел. Ушите на Джак писнаха.
Хватката на вандала се отпусна. Джак беше пръснал главата му от упор.
Бум. Бум.
Още глухи тътени. Тежки стъпки.
Джак изблъска от себе си мъртвия нападател и се обърна. Очите му вече свикваха с тъмнината и на много слабата светлина на червената сфера над подтунела той успя да различи силуетите на Лили и Истън, които се бореха с втория вандал.
Джак се намираше прекалено далече, за да може да им се притече на помощ, но видя как Усмивката излиза от подтунела, отскубва вандала от Лили и го захвърля надолу по стъпалата.
Вандалът се затъркаля и се пльосна на пода.
На слабата червена светлина Джак го видя как скача на крака, поглежда назад…
… и замръзва.
В следващия момент изпищя от ужас и болка едновременно.
Бум. Бум.
— О! Не! Очите ми! — Вандалът вдигна ръце към очите си, рухна на колене и зави от болка.
Бум. Бум. Бум.,
И внезапно Джак видя как два златни крака стигат до поразения вандал и спират над него.
Поради ъгъла на тавана не можеше да види лицето на златния — което вероятно спаси живота му, — но видя как златните нокти на нещото посягат надолу, вдигат вандала от пода и преспокойно го разкъсват на две.
Вандалът изпищя.
Плисна кръв.
— Лили, Истън, бягайте! — прошепна Джак и ги задърпа в другата посока. Затичаха към следващия подтунел, който беше на петдесет метра пред тях.
Бум. Бум. Бум.
Златният идваше.
Джак видя как силуетът му, очертан от слабата алена светлина, се надига по стъпалата. Бързо се обърна, за да не погледне лицето му.
Стигнаха следващия подтунел…
… и спряха.
Той се различаваше от предишните, при това значително. Беше изцяло запълнен със сив камък.
Идеално равен пласт сив камък стигаше до ръба му, подобно на прясно излят бетон.
Джак моментално разбра какво се е случило. Този подтунел се беше напълнил с вода, която — след като бе стигнала до сивите топчета в тавана му — се беше втвърдила.
За щастие някой беше прокопал сивия камък.
Приблизително кръгла дупка, направена с нещо като пневматичен чук, беше пробита през сивия камък като неравна каменна тръба, която се спускаше в подтунела.
Джак предположи, че Сфинкса, който е минал пръв оттук, нарочно е оставил подтунела да се напълни с вода и да запуши пътя.
Но после бе дошла някоя от другите групи — вероятно монасите на Омега, като се имаха предвид телата, на които се бяха натъкнали, — която е била подготвена и е носела нещо, с което да си пробие път през подобния на бетон сив камък.
— Лили, давай — викна той. — Истън, ти също.
Влязоха в тясното пространство и запълзяха по корем с цялата бързина, на която бяха способни.
Джак влезе трети, следван от Усмивката.
След около минута пълзене излязоха в нов дълъг участък от основния тунел — отново осветен от червените сфери — и се втурнаха презглава напред.
След минута тътенът от стъпките на златния заглъхна и те решиха, че автоматът не е в състояние или няма желание да пълзи през дупката.
Тичаха още десетина минути, преди Джак да се осмели да спре и да им позволи да си поемат дъх.
— По дяволите — изпъшка той. — Ама че гаден лабиринт.
Продължиха напред по тунела.
Натъкнаха се на още десетина подтунели — два от които бяха запълнени със сив камък, но прокопани — и още трима златни, покрай които се промъкнаха мълчаливо, като внимаваха да не поглеждат лицата им.
Но като цяло тунелът продължаваше на дълги участъци, като постепенно се спускаше надолу.
Вървяха почти цял ден, изминавайки километри в аления сумрак.
— Надявам се да сме избрали правилния тунел — каза Лили. — Не ми се иска да сме били толкова път, че да стигнем до задънен край.
Джак кимна.
— Мисля, че това е станало с Дион. Избрал е погрешния тунел, вървял е часове наред и накрая му се е наложило да обърне назад.
В един момент Джак спря да огледа една от червените сфери в тавана.
Качи се на раменете на Усмивката и се вгледа внимателно в нея.
Малкото кълбо пулсираше с червена светлина.
Джак много внимателно го докосна с титановия си показалец.
Външната обвивка на сферата се огъна под лекия допир.