Гласът на Хлоя.
— Здравей, Йоланте. Доста време ти трябваше да стигнеш дотук.
Гласът беше изкривен и идваше от някакъв невидим говорител или мобилен телефон.
— Знаеш ли, веднъж четох за ужасен пожар в ловната хижа на Царя на земята в Уелс, станал някъде през деветнайсети век. Пожар, който унищожил много съкровища. Но не бях сигурна дали короната на Приам е била сред тях, така че трябваше да проверя. Не ми отне много време. Знаех точно къде да пратя хората си в Царския архив. Прекарах много време там в четене и проучване, докато ти скитосваше по света, за да не пропуснеш някое пищно царско парти. За твое съжаление, хората ми вече посетиха това хранилище и намериха информацията, която ни трябваше. Между другото, отговорът е Лондон. Време е мисията ти да приключи, богаташка глезло. Време е да умреш. Та-та.
Прозвуча пронизителен звън.
И точно след шейсет секунди колосална експлозия разкъса обширното пространство, като го запълни изцяло с ударна вълна от огън и дим, която унищожи всичко в историческото хранилище — огромните статуи, каменния пристан и дори легендарния кораб с конска глава на носа.
Взривът беше толкова страховит, че никой не би могъл да оцелее.
И стана толкова бързо, че Никой, Йоланте и Бърти нямаха време да избягат през входния канал.
Когато димът и прахта най-сетне се разнесоха, изпуснатият фенер на Бърти освети разрушените останки от древното хранилище на Троя.
Статуите — включително тази на Приам — бяха паднали от нишите си и лежаха натрошени на парчета. Легендарният гръцки кораб, залегнал в основата на една от най-старите истории на човечеството, беше станал на трески, а бронзовата му глава се търкаляше на земята.
И никой в хранилището не беше останал жив — нито Йоланте, нито Бърти, нито Никой.
Магистрала А7 между Лион и Марсилия,
Франция
28 декември
— Пищящи и умоляващи — хладно каза мъжът, облечен в костюм за двайсет хиляди долара.
Той представляваше странна картинка — седнал в малка клетка в дъното на полицейски бус, със закопчани със свински опашки ръце и в същото време облечен в идеално скроен костюм на Бриони. Стреч забеляза, че за ноктите му са се грижили маникюристи.
Мъжът беше сър Джон Марън, царският банкер на Четирите легендарни царства.
И в момента седеше във вана, който пътуваше с пълна скорост по зловещо пустата магистрала А7 към Марсилия, пленник на хората на Джак, които го бяха отвлекли от летището на Залцбург в Австрия.
В полицейския ван бяха също Стреч, Мечо Пух, сестра Линда и д-р Трейси Смит, която караше.
— Така ще умрете — каза Марън. — Молещи за милост и пищящи от болка.
Марън беше на около шейсет, с остър нос и високо чело. Косата му беше зализана назад, от което челото му изглеждаше още по-високо. Беше в добра форма и изглеждаше здрав по начина, по който изглеждат богатите хора с лични инструктори по йога, с гладка розова кожа, отговаряща на грижливо поддържаните му нокти.
— Много очарователно — отвърна Мечо Пух.
Марън изсумтя.
— Виждал съм и по-силни мъже от вас да плачат като малки деца на плочата за изтезания и да се молят да умрат. Това няма да свърши добре за никой от вас.
След като бяха научили, че в очакване на успеха на Сфинкса във Върховния лабиринт членовете на тайния царски свят бързат към местата за среща в Европа, Китай и Америка, Стреч и Мечо Пух бяха решили да продължат към най-важното от тези места, онова в Съединените щати — Рейвън Рок, недалеч от Вашингтон.
Но ако искаха да успеят и да попречат на плана на Сфинкса, трябваше да го направят с друго превозно средство.
Самолетът на египетския президент беше прекалено видим и лесен за проследяване. Тъй като си даваха сметка, че е само въпрос на време хората на Марън да тръгнат по петите им, те бяха зарязали самолета в един хангар на летището на Лион (което, също като града, беше смълчано благодарение на ударилата камбана на сирените).
След това бяха откраднали изоставен полицейски ван и бяха продължили към Марсилия, където възнамеряваха да намерят друг самолет, който не бие толкова на очи, за да стигнат с него Източното крайбрежие на Съединените щати. Маршрутът беше странен, но нямаха друг избор — трябваше да останат незабелязани известно време.
Освен това трябваше да научат повече за плана на Сфинкса, което беше и причината да отвлекат царския банкер по такъв дързък начин.
Стреч се обърна към Марън.
— В някои от прехванатите телефонни разговори царските ти приятелчета споменаха някакъв „преход“. Какво означава това?