Марън се усмихна подигравателно.
— Какво според теб? Преходът към нов световен ред. Напълно нова система на управление, без правителства, диктатори и жалки дребни крале. Система начело с един човек, Сфинкса, управляваща класа от царски фамилии, които ще управляват като негови губернатори, и цялото останало световно население, държано в пълно подчинение.
— Затова са му трябвали камбаните на сирените — каза Мечо Пух. — За да приспи цели населения и да събуди само онези, които той реши.
Марън сви рамене.
— Камбаните са върховният инструмент за налагане на подчинение. Проблеми в Близкия изток? Приспи всички там и не ги събуждай. Трябва ти нова робска класа работници? Приспи ги всичките, транспортирай ги в някоя друга страна — не знам, например на Филипините — и ги събуди оковани в завода.
Сестра Линда поклати глава.
— Вие сте чудовища.
— Ние сме владетели — отвърна й Марън. — Светът се е превърнал в клоака. Прекалено много хора, заемащи прекалено много пространство. Време е положението да се оправи, да се рестартира. Започваме с премахването на слабите — приспиваме два милиарда души и ги оставяме да пукнат. Всички останали ще служат на нас, на управляващия елит.
— „Ще се събудите като роби“ — цитира Трейси Смит от шофьорското място. — Наистина го вярвате.
— Нашият свят ще бъде по-добър — каза Марън. — Човешките същества са овце, които лесно се водят. Те най-много от всичко обичат да си знаят мястото. И ще го знаят много добре, когато се събудят след събитието Омега.
— А защо ти се канеше да отпътуваш за Вашингтон? — попита Мечо Пух. — Защо не остана в Европа, в Залцбург?
— Когато осъществим прехода, ще го направим от Белия дом — каза Марън. — Той е най-близкото подобие на център на световната власт. Когато излезе от Лабиринта, Сфинкса ще обяви новия световен ред от Белия дом, заобиколен от камбаните и новите си губернатори.
Пух и Стреч се спогледаха, докато смилаха мащабите на плана на Сфинкса — завладяване и пренареждане на целия свят.
Стреч кимна към куфарчето на Марън.
— Главният списък на всички царски семейства и военните, верни на царския свят. Това ли държиш вътре?
— Да.
— Бихме искали да го видим. Когато ви победим, ще ни трябват имената на всички, участвали в грандиозния ви план за превземане на света.
— Начукайте си го — подсмихна се Марън.
— Имаме хора, които могат да разбият кода, пазещ куфарчето. По един или друг начин ще получим списъците.
— Изобщо не ме слушате — каза сър Джон Марън. — Не можете да победите. Вижте се само. Шайка нещастници, събрани от кол и въже, водена от глупак идеалист, който сигурно вече е мъртъв в онзи лабиринт. Борите се срещу организация, която се готви от векове за този момент. Нещата са задействани и вече нищо не може да ги спре. Камбаните звънят, цели населения заспиват, небесата се променят, самата вселена е на път да се преподреди. Не. Няма да получите нищо от мен. Както казах, единственото, което ще се случи, е, че ще умрете, молещи за живота си и пищящи от болка.
След което млъкна и не каза нито дума повече.
Брегът на Червено море
Египет
26–28 декември
На двамата брадати пилоти Скай Монстър и Руфъс им се наложи да пътуват ден и половина с мотора с кош, за да прекосят планините на Синай и да стигнат до Червено море.
Спряха два пъти, за да дремнат под обсипаното със звезди небе.
Това беше съвсем ново преживяване за двамата мъже, прекарващи по-голямата част от времето си във въздуха.
Първо, те не бяха свикнали да участват в спасителни мисии без външно по-героичните си партньори Джак Уест и Алойзиъс Найт.
Второ, не бяха свикнали да го правят на земята. И двамата се чувстваха като риби на сухо или като моряци, опитващи се да вървят по твърда земя след много месеци в морето.
През втората нощ на пътуването изкачиха с мотора един каменист хълм и видяха Червено море.
Скай Монстър наби спирачките.
— Дяволите да го вземат… — промълви Руфъс.
Червено море се простираше до звездния хоризонт, блещукащо и огромно, отразяващо светлината на пълната луна.
Но ругатнята на Руфъс беше предизвикана от онова, което се намираше в него.
На ярката светлина на луната видяха девет военни кораба, хвърлили котва недалеч от брега.
В средата на тази малка флотилия се извисяваше самолетоносач. Беше направо гигантски, построен по съвсем други мащаби в сравнение с останалите. Разрушителите, фрегатите и поддържащите кораби около него приличаха на дребни паразити.