Какво е това…
Вандалът пристъпи към него.
— Моят господар Сфинкса ме остави да убия генерал Растор. Но Растор ме залови и залепи това малко червено нещо за тялото ми. После ме върза за обелиска и ми каза да чакам теб. Нареди ми като пристигнеш да ти кажа, че аз съм твоят подарък за сбогом от него.
Направи още една крачка напред. Беше на три метра от Джак.
Това малко червено нещо…
И в този миг Джак разбра какво е закрепено за гърба на вандала и кръвта му се смрази.
Червена сфера, взета от тавана на безкрайния тунел.
И после ужасът на Джак стана пълен, когато погледна вандала в очите и осъзна — със закъснение — какъв гаден и убийствен капан им е устроил генералът.
— Растор е превърнал този вандал в ходеща бомба — възкликна той. — И явно е оставил снайперист, който да…
Изтрещя нов изстрел. Облеченият в сиво сръбски снайперист се криеше на някой от покривите наоколо.
Куршумът улучи сферата, закрепена за гърба на вандала…
… и той се взриви.
Малкото червено създание просто изчезна, пръснато на хиляди парчета.
А скритите при отвора Джак, Лили и Истън се намираха толкова близо до експлозията, че нямаше нито начин, нито време да я избегнат.
Точно по замисъла на Растор.
Джак вече беше виждал в безкрайния тунел ужасните последици от експлозията на сфера — тя стопяваше кожата и превръщаше бронзовите в локви разтопен метал.
Сега успя да види взрива, поне за част от секундата.
Беше наистина ужасяващо.
Улучена от куршума, алената сфера на гърба на вандала се пръсна със смайваща сила.
Течният огън изригна от експлодиралия вандал и се разлетя във всички посоки, като прогаряше и изпепеляваше всичко в радиус от трийсет метра. Всяко нещо, дори само докоснато от огненото кълбо, моментално започваше да съска и пуши, сякаш беше залято със силна киселина.
Джак не можеше да направи нищо.
Растор го беше надхитрил.
За негова пълна изненада в мига, в който вандалът се пръсна, някаква фигура пристъпи спокойно и мълчаливо пред Джак, Лили и Истън и застана между тях и взрива с гръб към експлозията.
Усмивката.
Свръхгорещият течен огън заля гърба на бронзовия, но благодарение на бързата реакция на автомата Джак и останалите бяха защитени от взрива и той не ги засегна.
Няколко капки профучаха покрай Усмивката и прогориха ръкава на якето на Джак, но за щастие пропуснаха кожата му.
Други капки достигнаха косата на Лили и опърлиха няколко кичура.
И в следващия момент всичко приключи.
Вандала го нямаше. Взривът отмина. Тук-там танцуваха отделни пламъци.
Джак скочи зад Усмивката, видя сръбския снайперист на една кула наблизо, застреля го между очите и отново се скри в тунела.
Едва тогава осъзна, че след героичната си намеса Усмивката не беше помръднал.
Беше останал все така наведен над Лили и Истън. Целият му бронзов гръб кипеше и се топеше. Капки стопен метал се стичаха по тялото му и падаха тежко на пода.
Усмивката рухна тежко на колене и Джак, Лили и Истън го издърпаха навътре в тунела.
— Той спаси живота ни — ахна Лили.
— Усмивката е добър бронзов — каза Истън и потупа автомата по гърдите. — Усмивката изпълнява заповеди.
— Определено. Но мисля, че неговата битка приключи — каза Джак, докато облягаше съскащия автомат на каменната стена. — Можем да се върнем за него, но точно сега имаме още работа.
Отвън престрелката между противниците продължаваше. Джак пристъпи към отвора.
Като гледаше да остава в сенките, надникна през древния портал…
… и този път успя да види по-добре какво има отвъд тунела. Гледката накара дъха му да секне.
— Леле — успя само да каже.
Градът Лабиринт
Джак видя, че стои на плосък каменен перваз на висока кула, гледаща към огромен кръгъл каменен град.
Градът беше обкръжен от извита стена от сив камък, висока двеста и петдесет метра.
С огромните си размери стената създаваше впечатление, че градът се намира в основата на най-големия язовир на света — само че неговата стена обикаляше града в огромен, съвършен кръг.
И всичко това беше открито към небето.
И наистина, яркосиньото небе блестеше ослепително високо над сцената.
Градът представляваше замайващо сложна плетеница от кули и куполи, мостове и стълбища, булеварди и канали, пирамиди и обелиски. А точно в центъра му се издигаше невероятен сребристобял замък с множество кули.