На върха на замъка имаше свръхвисока стрела от злато и сребро, която се издигаше на няколкостотин метра в небето, а на самия й връх имаше голям златен трон, който сияеше под лъчите на слънцето.
Джак гледаше с увиснало чене.
— Трон? — озадачи се той. — Тук?
Нямаше никаква логика. Доколкото можеше да прецени, бяха минали само половината от Лабиринта.
Лили се примъкна до него.
— Трон ли каза?
Джак посочи.
— О. Леле!
Докато двамата оглеждаха сребристобелия замък, лабиринта от по-ниски сгради и сивата стена, Джак изпита смътното чувство, че вече е виждал нещо подобно, макар и не в такива огромни размери.
И се сети.
Подземният свят.
Старото царство на Хадес в един затънтен район в Индия.
Стилът на замъка беше същият, с външния му вид и усещането.
Смесицата от грубо издялана естествена скала и гладкия сив камък; заплетеният град около централния замък; и — разбира се — абсолютно извънземната природа на всичко.
Това място не беше дело на човешка ръка.
То беше по-старо от всичко, създавано някога от човека, по-голямо като замисъл и построено за мисия, далеч надхвърляща познанията на съвременното човечество, както и на други култури като тази на Древен Египет.
Ярък проблясък от замъка — от върха му, в основата на стрелата — привлече вниманието на Джак миг преди да чуе изстрела — защото светлината се движи по-бързо от звука.
На върха на замъка имаше три фигури.
Джак разпозна Сфинкса и Мендоса.
Третият беше рицар на Златната осмица, който стреляше ожесточено към противниците им.
Преди Джак да успее да смели видяното, силен ответен огън от една от по-ниските сгради се стовари върху бойниците около рицаря, улучи го и той полетя с писък от замъка и пропадна стотици метри надолу, преди да изчезне в някоя от оплетените улици на града лабиринт.
— Току-що влязохме в гнездо на оси с трон в средата и поне три групи, които вече се бият — каза Джак.
Лили — не откъсваше поглед от върха на стрелата и трона, който Сфинкса щеше да достигне всеки момент — каза:
— Този трон ме тормози.
— Да, сигурно сме пропуснали нещо — съгласи се Джак. — Ще го мислим по-късно. Важното в момента е, че след няколко минути Сфинкса ще седне на него. Но всичките ни врагове също са тук, а те са и негови врагове и се опитват да го спрат.
Изведнъж от един покрив отляво изригна димна следа, устремила се към замъка в центъра.
Това беше характерната следа на реактивен снаряд, който се носеше право към Сфинкса и Мендоса…
… но профуча покрай тях, без да ги улучи.
Дори от това разстояние Джак чу смеха на Сфинкса.
— Добър опит, Гартън! Но аз имам електромагнитна защита срещу подобни оръжия!
Джак се обърна и видя генерал Растор от лявата си страна, застанал на върха на една кула южно от замъка с гранатомет на рамото, заобиколен от облечените си в сиво войници.
Генералът също се изсмя.
— Така ли? — извика той на Сфинкса. — О, Хардин, никога не си ме разбирал и не си даваш сметка на какво съм способен, за да постигна целта си!
Градът Лабиринт
Шестнайсет часа по-рано
Шестнайсет часа преди Джак да стигне до града лабиринт се случи нещо невиждано и нечувано.
Сфинкса и антуражът му — кардинал Мендоса, трима рицари на Златната осмица и двама оцелели вандали — неотклонно приближаваха това място.
Като бързаха да не бъдат настигнати от брат Езекил и неговите монаси на Омега, но и като внимаваха да не направят някоя смъртоносна грешка, те бяха избрали правилния тунел от шестте, след което внимателно минаха през безкрайния тунел с неговите подтунели, златни статуи и разклонения.
Дори бяха спирали, за да спят. Сфинкса и Мендоса отдавна се бяха подготвяли за този момент, като бяха правили проучвания и дори тренировки, така че бяха в добра форма и се справяха с предизвикателствата.
И накрая, също като Джак, те стигнаха до града лабиринт около замъка.
Само че когато се озоваха тук, той се намираше под водата и целият забележителен комплекс тънеше в отекващ мрак.
Когато излезе от безкрайния тунел, Сфинкса се озова на покрив — на същия покрив, на който по-късно щеше да стъпи Джак и който стърчеше от колосалната кръгла стена около града и замъка.
Когато лъчите на фенерите им осветиха съседните сгради — кули с обелиски и екзотични храмове, — Сфинкса рязко си пое дъх, после каза: