— Успяхме.
Мендоса също беше поразен.
— Мили боже, наистина успяхме.
Сфинкса насочи най-мощния фенер напред и освети невероятната постройка в средата — изумителен сребристобял замък с много кули, които излизаха от него като клони на дърво.
В тъмните сенки видя стрелата, устремена нагоре от върха на замъка.
— Тронът на живота… — тихо каза той.
Насочиха лъчите на фенерите си нагоре и видяха, че целият град лабиринт — който беше с диаметър почти два километра — е покрит от огромен купол. Сам по себе си той щеше да представлява архитектурно чудо, но в сравнение с града и замъка изглеждаше просто като спомагателно съоръжение.
Сфинкса направи крачка напред…
… стъпи върху един камък на покрива…
… и задейства древен извънземен механизъм, който буквално разтресе земята.
От земните недра се надигна оглушителен грохот.
Всичко се разтресе с такава сила, че Сфинкса и Мендоса едва не изгубиха равновесие.
Заоглеждаха се във всички посоки, неуверени и в същото време развълнувани.
И почувстваха, че покривът, на който стоят, започва да се издига.
При това не само той.
Цялото пространство — градът лабиринт, замъкът и куполът — се издигаха под въздействието на някакъв исполински механизъм, скрит под всичко това.
И наистина, под огромния град имаше три гигантски бутала, построени преди незнайно колко време от отдавна изгубена цивилизация, които издигаха всичко от морското дъно през водите на Червено море.
Първо куполът направи гигантска издутина на дъното, докато проникваше през наноси и пясък.
После с чудовищна сила проби повърхността на Червено море — огромният сив купол се издигна над вълните между нефтената платформа и руския самолетоносач и корабите около него.
Навън беше нощ и огромните вълни се разпространиха в кръг около издигащия се купол — толкова огромни, че дори огромният самолетоносач се разклати.
Морската вода се стичаше по купола и проблясваше на лунната светлина.
Нефтената платформа „Червена звезда на хоризонта — 4“ се подмяташе във всички посоки.
Тя се наклони силно. Няколко души на площадката за хеликоптери бяха изхвърлени в морето.
Котвеното въже, което я придържаше към бетонната котва на дъното, се скъса и платформата се разлюля на силните вълни, предизвикани от издигането на колосалната структура.
И после, толкова внезапно, колкото беше започнало, издигането спря и огромното древно нещо остана да стои в нощта със своя сив купол на повърхността на Червено море, недалеч от бреговете на Синай, подобно на някакъв гигантски покрит стадион.
Всички, които още стояха на нефтената платформа и на палубите на корабите, се взираха с увиснали ченета, изгубили дар слово.
В сравнение с купола самолетоносачът изглеждаше миниатюрен.
Платформата също.
Куполът беше по-голям от десет Големи пирамиди заедно и в сравнение с него всичко изглеждаше миниатюрно.
И тогава се задейства последният механизъм.
Разнесе се силен грохот, по повърхността на купола внезапно се появиха осем пукнатини и подобно на венчелистчета, осем сегмента от огромния купол започнаха да се спускат в съвършен унисон, като се прибираха в стената около града, позволявайки на лунната светлина и свежия въздух да достигнат града лабиринт и замъка за първи път от хиляди години.
Сега цялото нещо наистина приличаше на свръхгигантски стадион — спиращ дъха огромен бетонен кръг, напълно открит към небето, с висока осемдесет етажа сива стена, която удържаше вълните на Червено море. И в средата й, на стотици метри под морското равнище, лежеше градът лабиринт с неговите сгради с всевъзможни форми и размери. А точно в центъра на града се издигаше високият замък със стрелата и трона на върха й.
Цялото това нещо беше от друго време, от друга цивилизация.
Гледката беше паметна.
Зашеметяваща.
Епохална.
Сфинкса не беше от хората, които се впечатляват лесно, но в този момент дори той беше абсолютно изумен.
Като пазител на таен град той беше виждал какви ли не странни и чудни неща, но нищо като това и нищо с подобни мащаби.
Взираше се в открития към небето град, прелестно окъпан в лунна светлина, и в издигащата се сива стена около него.
От дясната си страна, като надникнеше над ръба на стената, можеше да види носа на самолетоносача, а от лявата — най-горните палуби на все още клатещата се нефтена платформа; лъчите на прожекторите им танцуваха над огромното открито пространство.