Разбира се, руският самолетоносач беше под негово командване.
Както и нефтената платформа.
Тя отдавна беше собственост на верни членове на царски фамилии, чиято работа беше да стоят на стража на това място, подобно на пазителите на Трите тайни града. Екипажът на платформата може и да не знаеше какво се крие под морското дъно, но дълбочинните радари отдавна бяха показали, че там долу има нещо голямо, свързано с древните места по света.
Сфинкса погледна към трона в центъра на лабиринта и каза:
— Тронът на живота. Ще ни отнеме време да минем през града лабиринт и да стигнем до замъка.
— А за да седнете на трона, трябва да изкачите замъка и да минете през светите му врати по правилния ред — добави Мендоса.
— Носиш ли декодираните текстове от Кабала за изкачването на Дървото на живота? — попита Сфинкса.
— Да, сир.
— Това е всичко, което ни… — Сфинкса млъкна, понеже чу нещо.
Ехо, достигащо от вътрешността на безкрайния тунел.
Той погледна тясната стълба — шахта, по която се бяха качили, за да стигнат до това място. По време на зрелищното издигане тесните й стени се бяха издължили, правейки я още по-дълга.
Сфинкса замръзна, вслушваше се.
— Не бива да се застояваме. Оставихме няколко вандала да забавят съперниците ни и запушихме няколко от ниските тунели със сив камък, но рано или късно те ще стигнат тук.
Той се обърна към тримата си рицари.
— Господа, време е да си заслужите местата в новия свят. Йегер Зекс, ти ще дойдеш с мен и кардинала. Трябва да минем през града лабиринт и да стигнем до замъка и Трона на живота колкото се може по-скоро.
Кимна към другите двама.
— Йегер Зибен и Ахт — Ловци седем и осем, — вие ще направите каквото е необходимо, за да не позволите на съперниците ни да стигнат до замъка. Каквото е необходимо! Разбрахте ли?
Тримата рицари на Златната осмица кимнаха отсечено.
— Да, сър.
— Да, сър.
— Да, сър.
— Да действаме — каза Сфинкса. — Съдбата ни очаква.
И тъй, под светлината на луната и на прожекторите Сфинкса, Мендоса и Йегер Зекс — Ловец шест — навлязоха в лабиринта, като минаха по няколко високи моста, които свързваха външния кръг с някакви кули.
После се спуснаха по стръмни каменни стълбища без парапети, които ги отведоха до вътрешната част на лабиринта, където ги чакаше изкачване по други, още по-стръмни стълбища.
В началото и в края на всеки мост и стълбище винаги минаваха през богато украсена каменна арка.
Маршрутът им беше дълъг и с множество отклонения — наляво, надясно, нагоре, надолу, по стълби и рампи, през ровове и мостове.
Напредваха бавно.
Продължаваха напред в нощта.
— Не можем ли да извикаме хеликоптер, който да ни отнесе направо при замъка? — попита Йегер Зекс малко след като тръгнаха.
— Не — отвърна Мендоса. — Категорично не. Подобно на много други, този лабиринт и замъкът са свързани чрез скрити механизми. Ако човек не мине през всички арки на лабиринта, няма да може да се изкачи до трона. Няма преки пътища, когато залогът е съдбата на вселената.
Бяха вървели два часа през града лабиринт, когато първият куршум се заби в една каменна стена над главите им.
Монасите от ордена на Омега бяха пристигнали…
… и битката в града лабиринт започна.
Тя щеше да бушува през следващите дванайсет часа — непрестанно сражение и надпревара между рицарите на Сфинкса и монасите на Омега.
Двете страни се опитваха да стигнат до центъра на града лабиринт, като си разменяха изстрели — отначало под нощното небе и после на светло, когато слънцето изгря.
Водени от брат Езекил, монасите на Омега бяха дошли подготвени и се хвърлиха с жар в сражението.
Най-голямата им спънка бяха двамата рицари на Златната осмица, оставени от Сфинкса.
Те оказаха упорита съпротива, но монасите ги надвиха и ги застреляха, след което продължиха бързо към вътрешните части на лабиринта, като разменяха изстрели със Сфинкса, Мендоса и Йегер Зекс.
Сфинкса тичаше с приведена глава през лабиринта, под непрекъснатия обстрел на монасите.
Но преднината му беше добра и се запази.
След четиринайсет часа непрекъснато движение и почти непрестанна стрелба той и хората му почти бяха стигнали центъра на огромния кръг и подножието на замъка.
Като стреляха по преследвачите си, Сфинкса, Мендоса и Йегер Зекс стигнаха до последния мост — дълъг, тесен и без парапети, — който водеше през дълбок ров с отвесни стени от сив камък към великолепния замък.
Бяха минали през всички арки на града лабиринт и сега замъкът се издигаше пред тях, бял и сребърен, прекрасен и загадъчен, от другата страна на високия дълъг мост.