Сфинкса се осмели да се усмихне.
— Успяхме…
И точно тогава един реактивен снаряд, изстрелян от брат Езекил, улучи моста и го взриви.
Сфинкса загледа с ужас как изящният каменен мост пред него се троши в средата и се разпада на парчета, които полетяха надолу в рова.
— Мамка му! — изруга той.
Не можеше да пресече.
Бързите му очи видяха друг мост, по който можеше да се стигне до замъка, но — като се имаше предвид, че трябваше да се върне и да мине по още улици и мостове, за да стигне до него — той реши, че за това ще му трябва най-малко час, ако не и два.
Но нямаше друг избор, така че взе решение и тръгна.
Докато Сфинкса тичаше около замъка, утрото настъпи и небето изсветля.
Забавянето с взривения мост му беше коствало два часа, но той най-сетне стигна до замъка и се втурна вътре, докато куршумите на монасите на Омега рикошираха от стените около него, Мендоса и Йегер Зекс.
— Говори — настоятелно каза Сфинкса, докато поглеждаше нагоре.
Отвътре замъкът представляваше високо кухо пространство с множество извисяващи се каменни стълбища, които се пресичаха и го кръстосваха на зигзаг.
Сфинкса видя, че всички стълбища по някакъв начин докосват десет платформи с прозорци, наредени около замъка, и че до всяка от тези платформи може да се стигне по древни арки на площадките пред тях.
— Как решаваме последния лабиринт? — попита Сфинкса.
Кардинал Мендоса ровеше в бележките, които носеше със себе си.
— Наричаме го Трон на живота, но всъщност пълното му име е Трон на Дървото на живота — каза той. — И наистина, цялата тази част от Върховния лабиринт е изобразена на моята татуировка като Дървото на живота.
И посочи копие на татуировката на главата си:
— За да стигнем трона на върха, трябва да се изкачим до него по свещения ред на дървото, който, за наше щастие, е изложен в Кабала.
Мендоса извади схема на замъка и рисунка на Дървото на живота от Кабала със стрелки по него.
— Кабалистичното Дърво на живота представлява свещен път от човечеството / Земята на дъното, наричано Малкут, до божественото / Небето на върха, известно като Кетер. — почна той. — Като най-долна точка от Дървото на живота Малкут обединява всички материални неща. Той е също бариерата между царството на живота и подземния свят, царството на Дървото на смъртта. Кетер е неговата противоположност. Буквалното значение на думата е корона. Именно там човекът става бог. За да се стигне от дъното до върха, трябва да се следва пътят в правилния ред. Някои смятат, че това е духовен път, пътят на просветлението. Но това всъщност не е вярно. Всичко е свързано с изкачването на този замък, тук, във Върховния лабиринт, за да се стигне до Трона на Дървото на живота. А сега погледнете схемата на замъка… и вижте как пътят пасва идеално с разположението на платформите с прозорци.
Кардиналът бързо надраска стрелките от изображението на Дървото на живота върху схемата на замъка:
Сфинкса видя връзката и очите му блеснаха.
— Трансформация от човешко в божествено. — Той се усмихна. — От човек в император. Да вървим!
Първата арка се намираше пред тях. От върха й започваха три стълбища-мостове, водещи в три различни посоки.
Арката представляваше голяма тъмна структура с формата на куб, украсена с черни подобни на рога израстъци и страховити на вид статуи. Късо стълбище водеше до покрива й, където имаше широк кладенец.
Следвайки стрелките на схемата и ободрени от близостта до успеха, Сфинкса и хората му се втурнаха нагоре по дясното стълбище, което водеше от първата арка към следващата високо над нея.
Сфинкса се изкачваше бързо във вътрешността на замъка, като намираше ред в иначе обърканата плетеница от кръстосващи се стълбища.
Беше изминал три четвърти от пътя, когато Езекил и неговите монаси на Омега стигнаха до замъка.
Монасите на Омега заеха позиции отвън и вътре в замъка, след което откриха огън с пистолети и снайпери по Сфинкса, но без да постигнат успех. Стълбищата и площадките им пречеха да стрелят точно, а и Сфинкса имаше прекалено голяма преднина.
Най-накрая Сфинкса изкачи последното стълбище и изскочи на слънчева светлина, на върха на замъка, високо над кръглия град лабиринт.