Дъхът му секна от разкрилата се пред очите му гледка.
Сега той се намираше по-високо от върха на колосалната стена, която удържаше морето, и можеше да види на изток руския самолетоносач и брега на Синай. На запад пък се виждаше нефтената платформа „Червена звезда на хоризонта — 4“.
Някакви руски офицери на палубата на самолетоносача завикаха ликуващо и вдигнаха юмруци във въздуха.
Макар да беше стигнал върха на замъка, Сфинкса още се намираше в подножието на стрелата, която водеше нагоре до Трона на живота — зашеметяващо високо съоръжение от сребро и злато, по което имаше подобни на скоби опори за ръцете и краката.
По същество тя представляваше силно издължен цилиндър, висок четирийсет и пет метра и широк шест, с декоративни изображения на огромни змии, които се виеха около него, и малки стърчащи корнизи.
Изведнъж по камъните около Сфинкса се посипаха куршуми, идващи от друга посока.
Йегер Зекс се обърна и отвърна на огъня по двама снайперисти на Омега, качили се на една кула на изток. Успя да убие единия, но вторият го улучи в гърдите и Зекс полетя от замъка и пропадна на стотици метри надолу към смъртта си.
На Сфинкса не му пукаше.
Намираше се съвсем близко до целта си. Обърна се към стрелата и вдигна глава.
Огледа стърчащите опори, които вървяха нагоре по стрелата и стигаха до трона на върха й.
Посегна към първата…
Ууууш!
Реактивен снаряд профуча само на педя покрай главата му.
Сфинкса се обърна…
… и видя генерал Растор, застанал на една от кулите южно от замъка, с РПГ на рамо.
Сфинкса се изсмя.
— Добър опит, Гартън! Но аз имам електромагнитна защита срещу подобни оръжия!
— Така ли? — извика му в отговор Растор. — О, Хардин, никога не си ме разбирал и не си даваш сметка на какво съм способен, за да постигна целта си!
Разбира се, точно това беше моментът, в който Джак пристигна на сцената, излизайки от безкрайния тунел.
Видя как Йегер Зекс разменя изстрели със снайперистите на Омега, след което полита надолу; видя как реактивният снаряд профуча покрай Сфинкса на върха на замъка и чу размяната на думи между Сфинкса и Растор.
— Май закъсняхме — каза Джак.
— Трябва да има някакъв начин — отвърна Лили.
И тогава за техен ужас Растор направи нещо напълно неочаквано и сцената се превърна в съвсем ново ниво на анархия.
Джак си помисли, че именно коментарът на Сфинкса за електромагнитната му защита е накарал Растор да го направи.
По всяка вероятност Сфинкса също носеше някакъв вид „коприварче“ — електромагнитен щит, който отклоняваше летящи по-бавно от звука проектили като куршуми и реактивни снаряди.
Верен на репутацията си със смахнатите си тактики и стратегии, Растор просто избра различен начин да отвърне на Сфинкса.
Намести гранатомета на рамото си и стреля отново…
… но този път не се целеше в Сфинкса и замъка.
Не, този път той стреля по стената, която обкръжаваше всичко.
Джак на мига осъзна какво предстои.
— Господи — промълви той. — Сега ще стане гадно.
Реактивният снаряд на Растор профуча във въздуха и се заби в горната част на масивната сива стена при западната част на града лабиринт.
Върхът на стената експлодира, разхвърляйки огромни парчета сив камък. Взривът остави в стената V-образна пробойна.
И морето нахлу през този новообразувал се отвор.
Морето се изсипа върху града лабиринт като могъщ водопад — потопяваща, бушуваща, помитаща всичко водна стихия, нахлуваща през разбитата част на стената.
Ченето на Джак увисна.
Водата се изсипваше върху сградите на града лабиринт, като разруши някои от тях, преди да стигне разпенена дъното.
Щом достигна най-долното ниво, стихията незабавно се разпространи в убийствени шестметрови цунами по улиците в западната част на подобното на стадион пространство.
Джак беше хипнотизиран от гледката.
Но в следващия момент писък на разкъсван метал го изтръгна от унеса. Той погледна нагоре и видя, че водопадът в горната част на стената е повлякъл огромен създаден от човешка ръка обект.
— О, стига бе… — ахна Джак.
Нефтената платформа. Онази, която се намираше западно от огромния стадион.
Издигането на града лабиринт явно беше скъсало котвения й кабел като конец.
И когато реактивният снаряд на Растор бе разбил стената, нахлулата вода беше понесла със себе си платформата към града лабиринт!
Макар да беше висока двайсет етажа, платформата изглеждаше жалка в сравнение с колосалните мащаби на мегастадиона.