Хеликоптерът откърти част от покрива, перна Лили и я запрати на три метра назад към стената в края на площадката.
Лили се блъсна в стената и се свлече в безсъзнание.
Лежащият на земята Джак гледаше с ужас как една от перките на хеликоптера се понесе устремно право към неподвижното й тяло.
Перката щеше да я разсече на две, но точно тогава там се озова Усмивката — хвърли се напред, въпреки че гърбът му беше стопен, движеше се отново! Бронзовият спря пред Лили, закри я с тялото си и пое пълната сила на удара с металните си гърди, когато перката се стовари върху него.
Ударът събори Усмивката на земята, но също така спря перката и тя увисна, като трептеше и звънеше.
— По дяволите, обичам този робот — промърмори под нос Джак.
Докато се случваше всичко това, огромният руски самолетоносач продължаваше да лети надолу към града лабиринт, докато…
ТРЯЯЯС!
Могъщото му падане спря.
Катастрофално.
Носът му се заби в една ниска трапецовидна сграда в лабиринта, която се оказа достатъчно яка, за да устои на огромната инерция на самолетоносача.
Носът се сплеска като акордеон.
Но унижението на самолетоносача не беше свършило — защото водата, която продължаваше да нахлува през разбитата стена в мегастадиона, сега се понесе по дължината на пистата му.
Джак се изправи несигурно на крака.
Пръските от близкия водопад го бяха направили вир-вода.
Той избърса очи и се опита да осъзнае новата ситуация.
Изведнъж се беше оказал сам на северната страна на голям зейнала рана на покрива, отделен от Лили, Усмивката и Истън.
Истън с превързаното си рамо беше клекнал пред Лили, която лежеше неподвижно до стената. Усмивката седеше напълно неподвижен до тях.
— Как е тя!? — тревожно извика Джак.
Истън докосна гърлото на Лили.
— Има пулс. Просто е в безсъзнание.
Джак издиша с облекчение.
Но положението му никак не беше добро. Истън беше ранен, а Лили — в безсъзнание. А Усмивката беше понесъл такъв пердах, че като че ли се беше изключил.
Джак трябваше да се оправя сам.
Огледа се.
Намираше се почти на едно ниво с килнатата кърма на самолетоносача. Огромното витло стърчеше във въздуха до него и продължаваше бавно да се върти. Водата се стичаше от перките му.
— Как успя да стигнеш до това положение, Джак? — прошепна си той.
На върха на замъка Сфинкса също беше шокиран от падането на руския самолетоносач.
Когато гигантският съд се стовари върху града лабиринт, замъкът се разтресе още по-силно и Сфинкса изгуби равновесие.
Двамата с кардинал Мендоса се затъркаляха надолу по последното стълбище и само благодарение на слепия късмет не полетяха към основата на замъка.
— Растор, шибаняко! — извика Сфинкса, докато се мъчеше да се изправи.
Мегастадионът се беше превърнал в пълна каша.
Наводняваше се от двете зеещи дупки високо в стената му.
От западната му страна висеше нефтената платформа.
На източната пък беше самолетоносачът, забил нос в няколко разбити сгради и вирнал задница, подобно на изхвърлен на сушата кит.
Руски моряци и членове на екипажа, изхвърлени от самолетоносача при падането му, се носеха по водата, крещяха и викаха за помощ.
И на всичкото отгоре лабиринтът от сгради и улици продължаваше да се пълни бързо с вода.
Но Растор още не беше свършил.
Извади от раницата си сив камък, голям колкото юмрук, и го хвърли във водата.
Дори само една щипка сив камък можеше да втвърди огромни количества вода. Камък с тази големина лесно щеше да свърши работа тук.
Реакцията беше моментална.
Водата, която изпълваше мегастадиона, стана сива… после по-тъмна… почти черна…
… и се втвърди, превърна се в тъмносив камък и на практика създаде нов под на огромното пространство.
Безпомощните руски моряци изведнъж се озоваха сковани в камък и виковете им се изпълниха с болка или секнаха, когато водата се втвърди над тях.
Растор скочи от мястото си и се затича към замъка в центъра през новосъздадения твърд пласт, преди той да бъде залят от прииждащата вода.
Недалеч от него Езекил и монасите му направиха същото.
Джак гледаше всичко това от покрива.
И изведнъж умът му превключи на високи обороти.
Най-сетне беше настигнал съперниците си, но все още имаше работа за вършене — да попречи на Сфинкса или на брат Езекил да седнат на трона; да не позволила Растор да го унищожи — или може би да седне на него.
И в отчаянието си видя решението.
Видя как да навакса, да свърши за няколко минути онова, за което бяха нужни повече от дванайсет часа.