Погледна към Лили, която още беше в безсъзнание. Не можеше да я чака. Трябваше да го направи сега.
И скочи от покрива.
Джак скачаше по покривите, сякаш участваше в състезание по паркур.
Втурна се през два покрива, мина между два обелиска, преди да скочи с всички сили от ръба…
… и да стъпи на палубата на падналия самолетоносач.
Дългата летателна палуба се спускаше от лявата му страна до основата на града лабиринт.
Това беше прекият му път до замъка.
В долната част на палубата — на носа на самолетоносача — сега имаше нов „под“ от сив камък, който покриваше цялото огромно пространство.
По палубата се стичаше достигаща до глезените вода и Джак газеше в нея, докато се спускаше по стръмния склон.
И тогава някъде зад него се разнесе ужасяващ звук — писък на метал върху камък.
Без да спира да тича, Джак се обърна…
… и видя как друг кораб се появи на ръба на източния водопад, мина през ръба и се стовари с цялата си тежест върху летателната палуба на самолетоносача.
Корабът беше руски разрушител.
— Да си го… — ахна Джак.
Корабът беше огромен.
Подобно на самолетоносача, той се беше намирал твърде близко до мегастадиона, когато Растор бе взривил източната част от стената, и морето го беше повлякло след самолетоносача.
И тогава, за най-голям ужас на Джак — сякаш гледката вече не беше тотално безумна — разрушителят започна да се плъзга по палубата на самолетоносача към него!
— А стига бе!
Гигантският разрушител се носеше към него с пронизителен писък на метал в метал, докато се пързаляше по летателната палуба.
Джак не можеше да повярва на очите си.
Беше успявал да надбяга плъзгащи се камъни, железни топки с шипове, дори горящи канари.
Но никога не му се беше налагало да бяга от изхвърлен на сухо военен кораб.
Втурна към левия край на летателната палуба, прехвърли се през ръба и увисна, докато сивият стоманен корпус на разрушителя профучаваше на сантиметри от пръстите му, хвърляйки искри, които се сипеха по каската му.
И после с писък на метал разрушителят спря върху самолетоносача, като се килна леко на една страна.
Джак се набра на палубата; имаше само един метър между ръба й и кораба, в чиято сянка стоеше в момента.
Разрушителят се извисяваше зад него. От палубите му долитаха объркани викове на руски.
— Това е безумно — промърмори Джак.
Продължи надолу по спускащата се летателна палуба, като се придържаше към корпуса на разрушителя.
Когато стигна до носа, внезапно чу гласове — говорещи на английски — и замръзна на място.
Явно на двама монаси на Омега им беше дошла същата идея и се бяха спуснали покрай десния край на летателната палуба, от другата страна на разрушителя.
— Давай, давай! — извика единият на другия. — Езекил ще разруши целия замък с хексоген, заедно с трона и Сфинкса! После ще продължи в по-убийствената половина на Лабиринта, която води до втория трон, Трона на Дървото на смъртта! Проходите към него са достъпни през арката на Малкут! Хайде, трябва да побързаме, преди Езекил да е задействал експлозивите!
Джак остана скрит зад носа на разрушителя.
Друг трон?
При Дървото на смъртта…
Точно сега нямаше време да осъзнае напълно чутото.
Защото в същия момент видя дребната фигура на Езекил да се появява в основата на замъка в центъра…
… и да залага експлозиви.
Езекил поставяше експлозивите по южната страна на великолепния замък — няколко свръхмощни заряда хексоген.
Планът му беше прост.
След като се задействаха, експлозивите щяха да съборят замъка на юг и да свалят Трона и Сфинкса, като в същото време щяха да позволят на Езекил да мине през арката на Малкут в долната част на замъка и да влезе във втората половина на Върховния лабиринт.
Той тъкмо се канеше да нагласи таймера на зарядите…
… когато изстрелян от снайперист куршум се заби в бронята на лявото му рамо и го просна на земята.
Докато около него валяха още куршуми, Езекил се хвърли към най-близкото прикритие, погледна назад и видя снайпериста на покрива на един храм наблизо.
„По дяволите! На Сфинкса му е останал още един човек“.
Снайперистът — смъртно ранен, но все още жив — продължи да засипва Езекил с олово, принуждавайки го да остане зад прикритието си.
— Мамка му! Не мога да взривя зарядите! — извика вбесеният Езекил. — Не мога да попреча на Сфинкса да стигне до Трона!