Джак видя всичко от мястото си на летателната палуба — как Езекил се скрива в подножието на замъка, когато снайперистът на Сфинкса откри огън по него.
После погледна нагоре и видя, че Сфинкса и Мендоса отново са се появили на върха, в подножието на стрелата, водеща нагоре към Трона.
Сфинкса се хвана за първата скоба.
Щеше да успее да се качи.
Хората на Растор стреляха по него, но куршумите им профучаваха покрай Сфинкса, който беше защитен от своето коприварче.
И в този миг Джак разбра.
Нищо не можеше да спре Сфинкса.
Той щеше да се добере до Трона, да седне на него и да стане владетел на света.
— Не… — промълви Джак. — Трябва да има начин да бъде спрян.
Прехапа устна, мислите му запрепускаха.
После погледна отново към великолепния замък в средата на огромното пространство и забеляза подреждането на платформите с прозорци.
— Замъкът е Дървото на живота — каза на глас.
И прошепна: „Животът е властване, Смъртта е живот“, цитираше текста, който се намираше както върху черепа на Имхотеп, така и върху металната стена, която запречваше Императорския път.
Сега Лабиринтът изпълнява ролята си, казваше надписът на езика на Тот върху металната стена.
В него, както и навън, Животът предхожда Смъртта.
Изкачи върха на Живота или седни в прегръдката на Смъртта, за Омега няма значение.
Осъзнаването му дойде като гръм от ясно небе.
— Тук има два трона. Единият е Дървото на живота. Другият е Дървото на смъртта… — тихо каза той на самия себе си. — Тронът на Дървото на смъртта е онзи, до който води Императорският път. Но до него може да се стигне и по дългия маршрут, като се мине през целия Лабиринт. Само когато го правиш по този начин, Животът предхожда Смъртта. Първо стигаш до Трона на живота, а после до Трона на смъртта. И можеш да седнеш на който и да е от двата, за да избегнеш събитието Омега, защото за Омега няма значение.
Той си спомни как беше проследил спиралния път по картата, татуирана върху черепа на Имхотеп:
Пътят минаваше право през символа на Дървото на живота на девет часа — там, където се намираше този трон.
Шокираният Джак примигна.
Имаше и друг трон, до който можеше да стигне.
Още беше в играта.
По-нататък щеше да мисли за подробностите.
Сега трябваше да попречи на Сфинкса да седне на този трон.
Огледа се отчаяно в търсене на нещо, на каквото и да било, с което да…
И го видя.
О, Джак. Наистина ли си толкова луд?
Нямаш избор.
Нямаш време.
Направи го!
Джак се обърна и се затича обратно нагоре по летателната палуба, след което се закатери по някакви мрежи, висящи от борда на руския разрушител, възседнал самолетоносача.
Сфинкса се катереше бързо по златната стрела.
Джак също се катереше по руския разрушител.
Сфинкса се вкопчваше във всяка опора с мрачна решимост, без да откъсва поглед от целта си.
Джак се прехвърли през парапета на разрушителя и се стовари тромаво на палубата му.
Сфинкса се намираше само на трийсет метра под Трона и продължаваше да се катери бързо, с растяща увереност.
Джак затича по палубата, след което забърза нагоре по метална стълба.
Сфинкса дишаше тежко, докато се катереше. Двайсет метра до Трона.
Джак се вмъкна в тъмната кабина на главното предно оръдие на руския разрушител.
Беше невероятно оръжие — 130-милиметрово оръдие, способно да изстрелва по трийсет страховити снаряда в минута.
Джак завари един паникьосан млад моряк, който още седеше на седалката на стрелеца. Сграбчи го и го изблъска навън, затръшна вратата след него, седна на мястото му…
… погледна през отвора за прицелване и видя…
… точно пред себе си, над храмове, обелиски и кули, стрелата с Трона на върха й и Сфинкса, който беше само на двайсет метра от него.
Разрушителят беше кацнал върху наклонената надолу летателна палуба на самолетоносача и оръдието беше насочено твърде ниско. Джак трябваше да го вдигне с няколко градуса, така че започна да върти шайби и да натиска копчета.
Сфинкса се намираше на десет метра от целта си. Толкова близко. Очите му блестяха. Устните му се извиха в доволна усмивка.
Езекил все още беше под обстрела на последния му снайперист.