Затова той извади пистолета си в движение, вдигна го и стреля.
Един изстрел, едно попадение. Едрият монах така и не успя да дръпне спусъка. Куршумът на Джак го улучи в окото и излезе през тила му.
Монахът падна, Джак го прескочи и продължи нагоре по стъпалата точно когато надигащата се зад него вода погълна моста и мъртвия стрелец.
Задъхан, с пламнали мускули на краката, Джак се втурна нагоре по стълбите, преследван от ненаситните вълни.
След половин минута се озова в замъка.
Пристигна точно навреме да види как Езекил се спуска в някакъв кладенец в голяма подобна на куб структура на най-долното ниво на огромната зала.
Малкут.
Входът към подземния свят, към втората поредица лабиринти, водещи до Трона на Дървото на смъртта.
Джак се поколеба и погледна назад.
През главния вход видя града лабиринт — сложен, пищно украсен и, ако обстоятелствата бяха други, едно от най-големите археологически открития в историята. В момента обаче беше наполовина потопен от прииждащата вода.
Видя дребните фигури на Истън, Лили и Усмивката на източната стена, безнадеждно откъснати от него от разрушени мостове и водата.
„Трябва да продължиш напред — помисли си той. — Сам.“
Обърна се и забърза към арката на Малкут.
Джак стигна до дълбокия каменен кладенец и надникна предпазливо през ръба му.
Тревожеше се, че Езекил или някой от хората му може да го причаква с насочен към него автомат.
Но не последваха изстрели.
Джак си даде сметка, че Езекил може би се тревожи повече от водата, която заплашваше кладенеца и плетеницата тунели след него, и че най-вероятно е продължил напред с пълна скорост.
Спусна се по изсечените в стената опори към мрака, воден единствено от лъча на фенера на каската му.
От дъното на кладенеца започваше дълъг равен тунел.
Като се изключеше слабата светлина от отвора на кладенеца, тунелът тънеше в мрак. Нямаше алени сфери по тавана. Доколкото изглеждаше, той вървеше на изток, обратно към Синайската пустиня.
Джак забърза по тунела и след около километър той започна да се издига стръмно нагоре.
Стотици, може би хиляди стъпала водеха нагоре в мрака…
Зад него отекна глух рев.
Подобно на мощен вътрешен водопад.
— Ох, по дяволите — промълви Джак. — Водата е стигнала до замъка.
Втурна се нагоре по стъпалата.
Тичаше толкова бързо, колкото можеха да го носят краката му.
Ревът на бурно прииждащата вода зад него започна да се засилва.
Джак не можеше да види, но в мегастадиона надигащите се води бяха стигнали до замъка…
… бяха проникнали в него…
… бяха се плъзнали по гладкия му каменен под като живо същество към арката на Малкут в средата.
Когато стигна до кладенеца, водата се заизсипва в него като в канала на умивалник.
И сега тя изпълваше тунела на Джак под мегастадиона и нямаше да спре, докато не стигне до равнището на морето горе.
Джак тичаше нагоре по изкачващия се тунел.
Чу как първата вълна достига началото на стълбището, чу как водата се надига в мрака под него.
Секунди по-късно водата облиза петите му и Джак разбра, че няма да успее да й избяга, но в следващия момент най-неочаквано се озова на равно и се хвърли напред, сякаш скача в басейн; за негово изумление надигащата се вода, която беше на път да го погълне, изведнъж спря да приижда и остана непосредствено под равния тунел.
Джак въздъхна от облекчение и изтощение.
Беше стигнал до морското равнище.
Отпусна глава на пода.
В тежката тишина, която беше настъпила, чу в мрака пред себе си стъпки — съперниците му бързаха през втората част на Лабиринта, но сега в друг ред.
Растор и сръбските му войници.
Сфинкса и Мендоса.
И Езекил с единствения си останал монах.
Всички бяха преди Джак, но не чак толкова.
Той беше отново в играта.
Погледна назад към плискащите се вълни на водата, която изпълваше тунела зад него и блокираше пътя както на евентуални други претенденти, така и на неговите съекипници.
Да, беше се върнал в играта, но сега беше тотално и напълно сам.
Червена звезда на хоризонта — 4
Трийсет минути по-рано
Горе-долу по същото време, когато Джак стигна до мегастадиона и погледна към града лабиринт в него, един руски транспортен хеликоптер летеше към нефтената платформа, известна като, Червена звезда на хоризонта — 4“.
Хеликоптерът беше отлетял няколко минути по-рано от временното летище на брега.