В него се намираха Алби Калвин и Алойзиъс Найт, закопчани със свински опашки и пленници на рицарите на Златната осмица.
След като бяха прекарали две нощи в клетки на летището, сега ги прехвърляха на нефтената платформа.
Хеликоптерът летеше ниско и бързо над тюркоазените води между сушата и платформата.
Въпреки че беше голям, изглеждаше миниатюрен, докато прелиташе над мегастадиона, издигнал се от водите на Червено море.
Алби и Алойзиъс се взираха с изумление в колосалната сива стена и множеството сгради на града лабиринт. Искрящият златен Трон на живота, кацнал в самия център на комплекса, беше неописуемо великолепен.
Алби дори успя да зърне дребни въоръжени фигури, тичащи по един от мостовете долу.
— Тази дивотия стана истина — тихо промълви той.
— Определено — съгласи се Алойзиъс.
След няколко минути руският хеликоптер кацна на площадката на „Червена звезда на хоризонта — 4“ и Алби и Алойзиъс бяха грубо свалени от машината от двамата скуайъри, които ги пазеха.
Докато ги водеха през площадката, Алби погледна назад към мегастадиона. Оттук можеше да вижда отвъд сивата стена и надолу в града лабиринт.
Единият от пазачите го сръга с автомата си и го накара да погледне отново напред. И Алби видя кой ги очаква.
Йегер Айнс, лидерът на рицарите на Златната осмица.
— Албърт, радвам се да те видя отново — каза Йегер Айнс и кимна към новата изкуствена ръка на Алби. — Не искам да съм груб, но трябва да кажа, че харесвах оригиналната повече.
Алби стисна зъби.
Йегер Айнс се усмихна гадно.
— Освен това харесвах приятеля ти, господин Адамсън, поне преди да отрежа и двете му ръце и да го удавя в клетката му.
Очите на Алби пламнаха от ярост.
Спомняше си съвсем ясно как в укрепения щаб на рицарите в замъка Арагон на остров Иския Йегер Айнс беше изтезавал Джулиъс Адамсън — как беше отрязал ръцете му с изключително острата древна нишка, преди да го хвърли да се удави във водата.
След това Айнс беше дал нишката на Дион Десакс и той спокойно беше отрязал ръката на Алби с нея.
— Харесвах Джулиъс, лайно такова — каза Алби.
— Каква е тази платформа? — намеси се Алойзиъс. — Да не би да е някакъв секретен наблюдателен пост?
— Много повече от това — каза Йегер Айнс. — Компанията собственик на тази платформа притежава множество други като нея, включително и всички, които се намират в тази част на Червено море. Тя е тук от години и добива малки количества петрол, но истинското й предназначение е да следи една странна и огромна формация от сив камък под морското дъно, която според проникващите радари има полусферична форма. И ето че днес тя се издигна сама — и се оказа, че е всъщност този великолепен град, в който се намира Тронът на Дървото на живота.
Йегер Айнс посочи гигантския кръгъл град.
— Ще станем свидетели на паметно събитие в историята. Сфинкса, новият император на света, ще се качи на Трона на живота. Вселената ще бъде спасена и той ще стане неоспорим владетел на всеки човек на тази планета.
— И ти искаш да го гледаме ли? — попита Алби.
— О, не. Никак даже — отвърна Айнс и спокойно извади малка кадифена кутийка.
Алби замръзна.
Реакцията му беше съвсем първична.
Познаваше тази кутийка. В нея се пазеше малкото оръжие нишка, което Айнс и Дион бяха използвали върху него и Джулиъс.
— Албърт, Албърт — каза Айнс. — След цялото вълнение при входа на Лабиринта имах да свърша някои работи. Но ми беше съобщено, че си бил заловен заедно с капитан Найт. Сега, като ми се отвори малко свободно време, наредих на хората си да те доведат тук, за да се позабавлявам малко с теб, преди да те убия. И ще го направя, защото се оказа наистина досадна напаст за плана ни. Както и капитан Найт заради това, че залови навремето цели, за които щеше да ми бъде платено много, за да ги убия. Ето как ще стане. Първо ще отрежа няколко ключови части от телата ви — ходилата и ръцете, за да ви обездвижа, после носовете, ушите и езиците ви. И накрая, докато лежите на тази площадка и ме умолявате без езици в шибаните си уста да спра, тогава — и само тогава — ще покажа милост и ще ви убия.
Алби не каза нищо.
— Знаеш ли, не си особено приятен човек — каза Алойзиъс. — Усещам, че имаш сериозни проблеми с владеенето на гнева.
Йегер Айнс пристъпи заплашително напред, държеше нишката.
— Прав си, капитане. Не съм приятен. В никакво отношение. И това ще ми достави голямо, ама наистина голямо удоволствие…
Някъде наблизо се разнесе гръм.